Лайза Макманн - Угасване

6:50

Буди се от миризмата на бекон и кафе. Стомахът й стърже, но това е нормален глад, а не онова диво чувство, близко до припадъка, което изпитва понякога, след като цяла нощ е прекарала в кошмарите на другите.

Джейни не иска да отваря очи — той се е проснал цял върху нея, върху одеялата, с които е увита — целува я по ухото.

— Другия път ме изритай от леглото — прошепва. Тя се наслаждава на тежестта на тялото му.

Може би защото толкова често е изтръпнала и не чувства нищо.

Или защото беше толкова изтръпнала вътрешно, преди той да се появи.

Отваря очи, премигвайки. Трябва й време да се приспособи към ярката заслепяваща светлина в кухнята.

— Може ли да разместим мебелите този уикенд? — пита сънено. — Така че, когато оставам да спя тук, първото нещо, което виждам сутрин, да не са огнените пламъци на ада?

— Ооо! Не бъди кисела! Започва най-хубавата част от живота ни. Засмей се!

Шегува се.

Всеки, който се е насочил към колежа, знае, че най-хубавата част идва едва след четвъртата година. Но пък този срок можеше да е поне малко по-лесен.

Вече будна, Джейни го избутва от себе си, въпреки че би останала да лежи така цял ден.

— Душ — мърмори тя, докато се довлича до банята. Мускулите я болят от тренировката. Но болката е приятна.

Когато се връща, закуската е готова.

Най-накрая свикна да се храни тук, на тази маса.

Въпреки кошмара на Кабъл с ножовете и всичко останало.

Но трябва да си тръгва.

Обратно вкъщи, да нагледа майка си и да вземе колата.

Прилепва се плътно до него.

Не знае защо.

Знае само, че я прави щастлива.

Той я целува.

Тя го целува.

Целуват се.

И тя излиза.

Навън под краката й хрущи петдесетсантиметров килим от мичигански сняг. Тича до вкъщи. Проверява дали майка й има храна в хладилника. Взема пари за обяд.

С Кабъл случайно паркират един до друг пред училище, което прави Етел много щастлива, смята Джейни.

07:53

Кари й шляпва един зад врата.

— Хей, миличка! — провиква се тя, а очите й танцуват, както винаги. — Почти не те видях през ваканцията. Всичко наред ли е?

Джейни се ухилва.

— Добре съм. Виж ми супер якия белег.

Кари подсвирва, впечатлена.

— Как е Стю? Добре ли си прекарахте на Коледа?

— Ами, след оная история в ареста бях доста сдухана няколко дни, но какво пък, случва се. Вчера бяхме в съда и направих каквото ме посъветва. Свалиха ми обвиненията, но се наложи Стю да плати глоба. Все пак отърва затвора. Добре че не беше смъркал кока. — Последното изречение го произнася шепнешком.

— Много добре. — Джейни се усмихва широко. Знаеше, че ще свалят обвиненията на Кари. Просто нямаше право да я предупреди.

— О, това ми напомня нещо! — продължава Кари. Тършува из раницата си и вади хартиен плик. — Ето парите за колежа — казва. — Благодаря ти още веднъж, Джейни! Беше страхотно да дойдеш посред нощ да ни измъкнеш. А какво беше това с гърчовете? Много ме уплаши.

Джейни мига. Говоренето на Кари е почти винаги на пълни обороти и често сменя посоката. Но Джейни няма проблем. Защото така незабелязано избягва въпросите, на които не иска да отговаря.

Кари е малко егоцентрична.

И малко незряла, понякога.

Но тя е единствената приятелка на Джейни, а и двете са си ужасно верни една на друга.

— Ами нали знаеш — прозява се Джейни. — Докторът трябва да пусне още няколко теста и други някакви изследвания. Каза да спра работа за малко. Но ако случайно ме видиш пак да го правя, това с гърча де, не се притеснявай. Само внимавай да не си пукна отново черепа върху някой ръждясал ръб, става ли?

Кари потреперва.

— Брр, стига толкова! — казва. — Косата ми настръхва. Хей, чух, че Кабъл сериозно е загазил с ченгетата, заради целия този скандал с кокаина. Виждала ли си го оттогава? Интересно дали още е в затвора?

Джейни отваря широко очи.

— Не може да бъде! Наистина ли? Кажи ми, ако разбереш нещо от Мелинда и Шей.

— Разбира се! — Кари се ухилва.

Кари обича добрия скандал.

А Джейни обича Кари. Ще й се да не й се налага да има тайни от нея.

14:25

Джейни и Кабъл имат последен час в библиотеката. Сядат далече един от друг. Никой от учениците не изглежда сънен. Нещата вървят гладко.

Джейни — на любимата си маса в най-забутания ъгъл — завършва някакъв скучен проект по английски и се бори с домашното си по химия, втора част. Първото й впечатление от предмета е положително. Само още няколко зубъра го изучават. Но Джейни, след като вече е взела задължителните курсове, учи всичко, което може да й помогне за първата година в колежа. Висша математика, испански, химия и психология. Психологията е по настояване на Капитана.