Лайза Макманн - Угасване

Очите на Джейни се разширяват. „Не!“, иска й се да извика, но не го прави. Надява се да мине много, много време, преди госпожица Стюбин да престане да й бъде необходима.

— Ще продължим да се срещаме тук, докато преглеждаш досиетата на случаите, по които съм работила. Винаги когато имаш въпроси, свързани с бележките ми, се връщай при мен. Вярвам, че ще можеш да ме откриеш?

— Имате предвид да сънувам същия сън ли?

Госпожица Стюбин кимва.

— Да, мисля, че ще мога. Макар че отдавна не съм се упражнявала — отвръща засрамено Джейни.

— Знам, че си способна. — Ревматичните пръсти на старата жена се сключват леко около китката й. — Имаш ли поставена задача от Капитана?

— Да. Смятаме, че в гимназия „Фийлдридж“ се крие учител сексуален насилник.

Госпожица Стюбин въздъхва.

— Това е трудно. Бъди внимателна. И изобретателна. Може да се окаже сложно да намериш правилните сънища, в които да влезеш. Пази си силата. Бъди готова под всякаква форма да търсиш истината. Сънищата се случват на най-странните места. Бъди нащрек.

— Добре — съгласява се послушно Джейни.

Госпожица Стюбин накланя глава.

— А сега трябва да вървя.

Усмихва се и постепенно изчезва, като оставя Джейни сама на пейката.

02:27

Очите на Джейни трепват и се отварят в тъмнината. Тя забожда поглед в тавана и светва нощната лампа. Записва съня си в тетрадката. „Боже! — мисли си. — Невероятно!“

Усмихва се сънено, докато изгася лампата, обръща се и заспива.

6 януари 2006

14:10

Джейни също вече си кодира бележките:

Срамежливко = испански, г-ца Гардения

Док = психология, господин Уанг

Щастливко = химия, г-н Дърбин

Тъпак = английска литература, г-н Пърсел

Смахнат = математика, г-жа Крейг

Гадняр = физическо, г-н Крейтър

И, разбира се, Сънчо = залата за самоподготовка.

Определено има нещо сънливо в Мичиган през най-тъмните му месеци — януари и февруари.

Часовете по самоподготовка са катастрофа. През последните няколко седмици, въпреки сравнително малкото инциденти — без да се броят сънищата на Кабъл — чувствителността на Джейни е изострена по-силно от всякога.

Трябва да упражнява концентрацията си у дома, над собствените си сънища. Да остане силна, както госпожица Стюбин я учеше насън. Иначе ще затъне.

14:17

Джейни го усеща как наближава. Пуска учебника и поглежда към Кабъл. Но не, този път не е на Кабъл. Кабъл вижда изражението на лицето й и й отвръща съчувствено с нещо като усмивка. Тя прави опит да разтегне устни в отговор, но вече е късно.

Блъска я в стомаха като торба с камъни и тя се превива ослепяла на стола, докато умът й нахлува като вихрушка в съня на Стейси О’Грейди. Джейни познава този сън — Стейси и миналата година беше с нея в часовете по самоподготовка, а за последно сънува същия кошмар преди няколко месеца.

Джейни е в колата на Стейси. Стейси кара като маниачка надолу по тъмна улица, близо до някаква гора. От задната седалка първо се чува ръмжене, а после изниква мъж, който сграбчва Стейси за врата. Стейси се задушава. Губи контрол над колата, тя се килва към една канавка, забива се в храстите и се преобръща.

Мъжът, останал без опора, я изпуска точно когато колата се довлича и спира по инерция насред някакъв паркинг. Стейси, кървяща, се промушва през счупеното предно стъкло и се втурва да бяга. Той също се измъква и тича подире й. Преследването е лудо и Джейни е във вихъра му. И не може да се концентрира достатъчно, за да привлече вниманието на Стейси, която крещи неистово. Обиколка след обиколка препускат из паркинга, мъжът я следва по петите, докато накрая Стейси навлиза в гората…

… спъва се

… пада

… и той е върху нея, притиска я, ръмжи като разгонен пес в лицето й…

14:50

Три минути след като всичко е свършило, Джейни още усеща мускулите си тръпнещи. Явно Стейси е чула звънеца, защото сънят рязко прекъсва.

Джейни не чувства. Не вижда. Но долавя гласа на Кабъл:

— Всичко е наред, скъпа — шепти той. — Ще се оправиш.

14:47

Кабъл внимателно разтрива пръстите й. Продължава да шепне, казва й, че няма никой, всички са си тръгнали и всичко ще бъде наред.

Тя бавно се изправя на стола.

Стиска ръцете си, докато почувства болка и тя й доставя удоволствие. Раздвижва пръстите на краката. Усеща лицето си сякаш са й вадили зъб с упойка.

Той масажира раменете, ръцете, слепоочията й. Тя спира да трепери. Опитва се да каже нещо. То излиза от гърлото й като свистене.