Райчел Мид - Сребристи сенки

— Ивашков — прекъсна го Сидни. Това бяха първите й думи, откакто бяхме влезли в залата.

Иън отвърна възмутеното си лице от трона и се втренчи в нея.

— Моля?

— Ивашков — повтори Сидни, изражението й беше образец на спокойствие. Само аз, съдейки по потната й длан, можех да кажа колко изплашена и притеснена беше. Алхимиците й бяха нанесли удар под кръста, изпращайки тези тримата. — Сега името ми е Сидни Ивашков, Иън.

— Как ли пък не, по дяволите! — избухна баща й с изкривено от ярост лице. — Дойде ми до гуша от тази глупост! Със собствените си ръце ще те извлека от тук, ако така ще спася душата ти.

Той се хвърли към Сидни и мен, а Дмитрий, бърз като стрела, се спусна и застана помежду ни.

— Господин Сейдж — изрече спокойно, — никой няма да извлича никого от тук — освен ако Нейно Величество кралицата не пожелае.

Всички погледи се обърнаха към Лиса. Лицето й беше величествено и овладяно, но аурата й я издаваше. Ние я бяхме поставили в ситуация, в която навярно никога не се бе озовавал нито един моройски монарх. Малко ми беше съвестно за това, ние бяхме приятели, но не се разколебах и останах верен на решението си. За мен брачните клетви бяха свещени и ненарушими и щях да направя всичко, за да защитя Сидни и да осигуря безопасността й.

— Ейдриън Ивашков е мой поданик — оповести Лиса накрая. — И съответно има всички права и привилегии, съответстващи на това положение. Неговата съпруга е дошла тук да търси убежище — и аз й го давам. Сега и двамата са под моя закрила и докато се намират в кралския двор, те са извън вашата юрисдикция. Няма да ви ги предам под стража, още повече че действително не съм видяла никакви доказателства за техните така наречени престъпления.

— Престъплението им е това, че стоят тук, право пред вас, без никаква капка срам! — кипна Иън.

Бащата на Сидни очевидно беше напълно съгласен с него.

— Това е възмутително! Ако направите това, ще си навлечете гнева на цялата организация на алхимиците! Мислите ли, че ще можете да се измъквате безпроблемно дори от половината от инцидентите, в които се забърквате? Ние ви прикриваме! Без нас вие сте нищо. Как си въобразявате, че ще можете да съществувате в съвременното общество без нашата помощ? Ако не разчитате на нас…

— Тогава целият свят ще разбере, че вампирите съществуват — довърши Сидни студено. — Нима ще позволиш това да се случи, татко? Не се ли безпокоиш, че други слаби човешки същества ще паднат жертва на вампирската поквара, ако алхимиците не помагат да се скрият тези изчадия?

Изражението на баща й стана още по-мрачно и явно искаше да й каже още много неща. Ала вместо това пое дълбоко дъх и се извърна отново към Лиса.

— Алхимиците са ваши могъщи съюзници. Едва ли ви се иска да видите какви врагове могат да бъдат.

— Благодаря за съвета. — Лиса изглеждаше силна и непоколебима, но аз видях как аурата й трепна. — Глен? — обърна се тя към един от пазителите до вратата. — Ще се погрижиш ли ти и хората ти да изведете безопасно господин Сейдж и съпровождащите го извън територията на кралския двор?

Пазителят се поклони и пристъпи напред, като даде знак на петима други пазители да се присъединят към него.

— Разбира се, Ваше Величество.

Пазителите изведоха протестиращите алхимици от залата, при все че продължавахме да ги чуваме да крещят заплахи, докато се отдалечаваха надолу по коридора. Поне двама от тях крещяха. Зоуи не бе промълвила нито дума през цялото време и само наблюдаваше сестра си с разширени, разтревожени очи. Не можех да определя дали Зоуи се чувстваше виновна заради ролята си в изпращането на Сидни в поправителния център, или просто беше в шок от това ново развитие на събитията. Редом до мен Сидни трепереше. Навярно никак не й беше лесно да гледа как извеждат семейството й по този начин. Когато започна да се възцарява още по-неловка тишина, аз пристъпих напред, без да пускам ръката й.

— Благодаря ти, Лиса. Нямаш представа…

Лиса вдигна ръка, за да ме спре, а сетне разтри с нея челото си, като че ли я болеше главата.

— Не, Ейдриън. Ти нямаш представа какви проблеми може да ми създаде случилото се. Щастлива съм за теб, наистина. Но за тази вечер приключих с разговорите. Трябва да преспя, за да си избистря нещата и възможните отрицателни последствия. Ние ще ви предоставим стая в една от сградите за гости, където да отседнете и…

— Почакайте малко! — Господ да ми е на помощ, но собственият ми баща излезе напред и съдейки по изражението му, беше истинско чудо, че досега не се бе включил в спора с Джаред Сейдж. — Нима искате да кажете, че ще позволите на това… на тази… пародия на брак да се размине просто така? Че го смятате за… истински?