Джон Робертс - Конан наемника

— Повечето фермери и селяни понасят доста добре студа, господарке — докладва Зигеър. — Само в три от отдалечените укрепени селища съобщиха за измръзнали животни. Може би едно от десет е умряло от студ.

Кралицата изслуша тези думи с тъжно изражение.

— Можеше да е и много по-лошо. От битката с хората на Одок и студа изгубих повече от сто души. Отслабени сме, но тази нощ хората ще бъдат подготвени…

Когато Елкуина спомена за боя от предния ден, Конан погледна под стрехата на площадката покрай стената. Там лежаха увити в одеяла тела, полузасипани със сняг.

— Не ги ли погребаха днес? — попита той.

Елкуина проследи погледа му.

— Мъжете се опитаха да изкопаят гробове, но земята е замръзнала надълбоко. Ако през следващите дни не настъпи размразяване, тази зима няма да можем да ги погребем. Утре специално за тях отвъд стената ще построим дом на покойниците. Без съмнение в него ще има и други мъртви, загинали от студа. — Елкуина беше тъжна, но твърда. Смъртта и липсата на състрадание бяха обичайни за Севера и всеки владетел трябваше да може да приема и двете. Тя се обърна към Конан: — Вашата група беше последната, която чакахме да се прибере. Затворете портата и се погрижете за конете си, после елате при нас в залата.

Тази вечер имаше храна, но не пиршество. Докато не се изяснеше дали студът е каприз на природата, или предвестник на ужасна зима, се налагаше да минат на по-скромни дажби. На огъня нямаше пушено месо и всички трябваше да се задоволят с хляб, сирене и топла каша, а бирата беше ограничена до три половници на човек.

Залата беше много по-пълна, отколкото предната нощ. На пейките, на които по-напред бяха допускани само свободни бойци и техните жени, сега седяха и роби и деца. В края на залата, където щяха да бъдат настанени робите, поради критичните обстоятелства бяха вкарани и няколко коня и говеда, но никой не се оплакваше от шума или миризмата, тъй като животните отделяха повече топлина дори и от голямото огнище.

Поради ужасния студ тази нощ нямаше да има часови. Вместо това младежите щяха да се качват до отворите за пушека в двата края на двореца да оглеждат двора. Във всеки случай изглеждаше ненужно да поставят часови, тъй като врагът едва ли щеше да избере такава нощ за нападение. Елкуина обаче искаше да не се отслабва бдителността независимо от студеното време.

Конан знаеше, че две-три бири не могат да утолят жаждата му и предложи на един боец да изпитат силата на ръцете си срещу неговата половница. Победи го с лекота и изпи наградата. Скоро след това друг боец предложи същото на него и по този начин Конан спечели още шест половници, докато накрая ръката му се умори и той загуби от един снажен червенобрад роб с ръце като дънери. Конан участва и в импровизирани борби, при които мъжете се търкаляха в сламата, разгонвайки прасенца и пиленца — сега те споделяха уюта на залата с хората, на които съвсем скоро щяха да послужат за храна.

Докато допиваше последната си половница, Конан наблюдаваше с възхищение как един стар боец изрязва орнаменти върху един подпорен стълб. Най-напред скицира рисунъка върху дървото с овъглена пръчка от огъня. Беше сложна плетеница от змии и лози. После изсече грубо ескиза с върха на малката си брадвичка, работейки с грубото оръжие с деликатността на хирург. Довършителната работа извърши с ножа, който използуваше за хранене, за бой и за какво ли още не. Когато дърворезбата беше завършена, Конан прокара пръст по нея, но не можа да напипа никакви грапавини или следи от ножа. Само за една зимна вечер старецът беше изработил дърворезба, за която на един заморанец би му трябвала цяла седмица и стая, пълна със специални инструменти.

В отговор на похвалите на Конан старецът кимна леко и каза:

— Ако намеря бои, утре ще я боядисам.

През цялата вечер Елкуина изглеждаше потисната, но решителна. Тя беше направила всичко необходимо за изкарване на една тежка зима. Конан се опита да я развесели, но Елкуина нямаше настроение.

— Дръж ръката, с която въртиш сабята, и пъргавината си готови, кимериецо. Съвсем скоро може да ти дотрябват.

— Тази ми ръка е винаги готова — увери я Конан. — И е на твоите услуги. От какъв враг се страхуваш?

— Моли се никога да нямаш кралски тревоги, кимериецо. Със свършената през лятото работа ще мога да опазя народа си дори през дълга и сурова зима. Другите крале обаче може да не са толкова предвидливи. Ако това лошо време се задържи, народите им ще изгладнеят и те ще започнат да търсят къде има храна и фураж, за да нападнат.