Джон Робертс - Конан наемника

— Старецът беше буден до късно нощес — сподели кимериецът.

— Откъде знаеш?

— Когато всички си легнаха, излязох и поговорих малко с часовия при портата. Когато се връщах, в прозореца му видях светлина.

— Той бодърства, за да работи за мен — каза тя. — За разлика от бойците, които се бият много рядко, но непрекъснато се тъпчат с моята храна и пият моята бира, и се хвалят с подвизите си.

Конан мрачно се усмихна. На тази жена трудно можеше да се угоди. Той похлопа на вратата на колибата и тя почти веднага се отвори. Старият магьосник явно изобщо не беше спал, но изглеждаше здрав и бодър.

Той кимна на Конан и се обърна към Елкуина.

— Влез. Имам неприятни новини.

Елкуина влезе и Конан я последва. Тя се обърна към него.

— Почакай навън, чужденецо. Никой не те е поканил да влезеш.

— Проклет да съм, ако остана на студа, докато вие с магьосника се греете на огъня. Аз съм боец, не съм слуга. — Той скръсти ръце и се подпря на касата на вратата. Елкуина се изчерви и понечи да направи някаква язвителна забележка, но магьосникът я докосна по рамото.

— Нека да остане, Елкуина. Мисля, че този чужденец може да ни бъде от голяма полза в изпитанията, които ни очакват.

— Добре — бързо се съгласи кралицата, влезе и не обърна повече никакво внимание на Конан. — Според теб какво означава тази неочаквана атака на ледените великани? Това е неестествено.

— Наистина е неестествено, господарке. Сигурен съм, че това е работа на нашия враг, Илма.

— Кой е Илма? — попита Конан. Името му звучеше хиперборейско. Никога не бе обичал да си има вземане-даване с хиперборейците.

Кралицата се обърна към него, свъсила застрашително вежди, но Рерин отново я успокои с жест.

— Магьосник, младежо. Прави черни магии за торманския крал Тотила. Миналата нощ, когато напуснах залата след пиршеството, надуших във въздуха магия. Огледах небето, но не можах да открия неговите свраки-помощнички. Тогава разбрах, че магията му е в самия въздух около нас. Веднага дойдох тук и цяла нощ се мъчих да открия естеството на тази магия.

— И какво откри? — попита Елкуина.

Конан се разтревожи. Не обичаше магиите. Колибата на този старец беше пълна с неща, които го смущаваха. По гредите на тавана бяха окачени китки сушени билки. Наоколо лежаха в безпорядък малки препарирани животни, които не живееха по тези места, инструменти от бронз и стъкло, чиято изработка не познаваше.

— Илма е разбудил ледените великани, господарке. Вече си се уверила в това. Освен това подготвя някаква гадост, която засега не мога да разбера.

— Да не би да възнамерява да ни отслаби като направи да измръзнат животните ни и да осакатее народът ни?

— Не виждам как може да стане това — отвърна старецът. — Този жесток студ ще засегне не само нас, но и хората на Тотила. Страхувам се, че подготвя нещо много по-лошо от студа.

Елкуина стана и се обърна да излиза.

— Отивам да огледам крепостта, Рерин. Трябва да бъдем готови, ако ни сполети друго нещастие. Искам тази нощ ти да бъдеш в двореца заедно с другите. Докато стават такива неща, не искам никой от хората ми да спи извън стените на двореца.

— Но, Елкуина, ако искам да ти служа както трябва…

— Тази нощ ще прекараш вътре — каза тя с тон, недопускащ никакви възражения, и старецът покорно се поклони.

Последвана от Конан, кралицата излезе навън на режещия вятър и започна да дава нареждания. Кимериецът неохотно призна пред себе си, че тя командва като професионален командир. Докато другите се занимаваха с добитъка и пренасяха фураж, Елкуина заповяда на Конан да възседне коня и да замине заедно с още трима души, по един от всеки отред, да огледат внимателно отдалечените укрепени селища и чифлици, както и малките селища в горските сечища, на които тя беше кралица. Трябваше да отидат колкото може по-далеч, но да се върнат преди мръкване.

Яздиха продължително в студа по заснежени хълмове и през тъмни гори. Тук-там видяха замръзнали малки горски животни, заварени на открито през нощта.

— Не ми харесва това — каза Зигеър, когато по пладне спряха, за да дадат на конете възможност малко да отдъхнат. — Горските животни би трябвало да предугадят идването на големия студ, макар нашите притъпени сетива да не могат да го усетят. Много пъти съм виждал студ нетипичен за сезона, но никога такъв, който да изненада дивите животни.

Конан кимна, но не каза нищо.

Когато се върнаха, слънцето вече се спускаше зад западните хълмове. Докато слизаха вдървено от конете, Елкуина излезе да изслуша рапорта им.