Джон Робертс - Съкровището на Питон

В безумието на това клане редиците се разпаднаха и боят се поведе между отделни групи. Тогава един от военачалниците на Гома даде команда и към боя се присъедини още едно отделение воини със зелени пера. Белите бяха отчаяни, но никой не направи опит да се предаде. Този ден нямаше да има милост за никого.

Когато боят навлезе в своя втори етап водачът на сините взе решение. Той доказа, че е съобразителен воин, защото не насочи хората си към всеобщата битка, където поради объркването бойците му със сигурност щяха да се сражават и с двете страни. Вместо това по негова команда сините внезапно се обърнаха и нападнаха стигийските наемници, които пазеха портите. С радостни викове към тях се присъединиха другарите им от фланга на Гома.

Поведоха се две отделни битки: белите се сражаваха срещу многоцветните отряди, а сините — срещу стигийците. Сините веднага започнаха да понасят значителни загуби. Както обикновено в такива случаи, редът щедро компенсираше численото надмощие. В гъстите редици всеки човек беше защитен не само от собствения си щит, но и от щитовете на другарите му от двете страни, така че можеше да съсредоточи цялото си внимание върху противника отпред. Тъй като защитните средства на наемните войници бяха по-съвършени, бойците на Гома трудно ги поразяваха. Стената пречеше да ги обкръжат или заобиколят. Бойното поле заприлича на месомелачка, където гола плът се хвърляше срещу непоклатимата стомана, и сините губеха пет човека срещу всеки убит от тях стигиец.

Втората битка вече приключваше. Изоставени от сините, пренебрегнати от стигийците, които бяха принудени да мислят за себе си, белите започнаха да губят. Тъй като положението беше безнадеждно, някои от тях се опитаха да избягат. Воините с червени пера, вече отпочинали, ги догонваха и ги убиваха безпощадно. Настана масова сеч.

Когато видя, че основната работа вече е свършена, Гома се оттегли от битката. Намери Конан да стои, подпрян на меча, с окървавени до раменете ръце. Все още носеше медния обръч, но черните пера бяха отсечени от опасно точни вражески удари. Опитваше се да успокои дишането си и наблюдаваше ожесточената битка при портите.

— Виждам, че си бил доста зает — рече Гома.

— Вярно е — съгласи се кимериецът. — Но сражението още не е свършило. На онези приятелчета им идва доста нанагорно.

— Да, сините плащат с кръв досегашната си подкрепа към Набо. Оцелелите ще се ползват с височайшото ми благоволение — Той поклати глава. — Истинските воини не воюват по този начин.

— Това не са воини, а наемни войници. Те служат на онзи, който им плаща.

— Как да сложим край на това? — попита Гома.

— Спри сражението по целия фронт. Така само напразно пилееш силите си. Събери хората си и атакувай точно в центъра. Хората ти отпред ще пострадат, но така ще разбиеш редиците им. Воините ти ще си пробият път навътре и ще ги победиш.

— Разумно звучи, да видим какво ще постигнем. — Гома извика военноначалниците си и всички заедно навлязоха сред сражаващите се воини със сини пера. Не беше лесно да накараш ожесточени диваци да прекратят битката и се налагаше от време на време Гома да удари някого с опакото на бравата си. Но успяха да разделят воюващите и на бойното поле настана тишина.

Под наставленията на Конан, Гома строи армията си във формата на огромен клин, насочен право срещу стигийските редици.

Острието на клина се оформяше от сините воини, които трябваше за пореден път да докажат верността си с цената на живота си. Останалите се подредиха без оглед на това от кой отряд са. Предстоеше да се направи яростен, мощен опит да се сломи последната съпротива на краля.

На градските стени зяпачите очакваха края с безмълвен ужас. Набо, бесен от ярост, оглеждаше посечените тела на хората си, а Агла крещеше и танцуваше, очевидно на ръба на апоплектичен удар. От Сетмий нямаше и следа.

Конан и Гома застанаха от едната страна на клина. Те бяха участвали достатъчно в боя, така че този последен етап щеше да мине без тях — изходът от боя зависеше не толкова от уменията на отделния човек, колкото от общата сила. Конан огледа двамата военачалници, застанали отдясно и отляво на челната редица. Те гледаха мрачно, но решително. Бяха преживяли много трудни битки и нямаха намерение да се отчайват точно сега, когато се сражаваха с обикновени диваци.

Гома даде нареждане и клинът се втурна напред, отначало с бърз ход, после в тръс и накрая с устремен бяг. Върхът му се заби в средата на стигийския строй. Редицата се огъна, а после се пречупи. Войници и от двете страни падаха, а диваците прескачаха телата им. В центъра се образува кървава блъсканица. Първите воини, врязали се в противниковия строй, бяха веднага повалени. Тъй като фланговете бяха открити, ефикасната защита се оказа невъзможна. Но когато в прорива се втурнаха повече мъже, те вече можеха да се обърнат настрани и да противостоят на врага от двете страни. Натискът срещу стигийския отряд стана неудържим и войниците се разделиха на все по-малки групи. И изрядната им дисциплина вече не можеше да им помогне. Макар да бяха опитни, наемниците не можаха да устоят на ордата побеснели, дългокраки копиеносци. Остатъците от стигийския отряд бяха пометени и воините на Гома се изсипаха през портите в града.