Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Това показва, че си един от доверените придворни на краля — поясни Гома. — Докато го носиш, всички воини ще ти правят път.

Конан нагласи перата според вкуса си.

— Утре ще е добър ден да наквасим копията си — извика той.

Гома преведе думите му и те предизвикаха мощните, кръвожадни викове на групата воини.

Залезът обагри долината в алено и воините от летящия отряд започнаха да се събират. Гома бе избрал за предстоящата задача воините с червени пера. Там имаше най-много млади воини, нетърпеливи да спечелят слава и достатъчно издържливи да изпълнят трудната задача. Кралят нареди да почиват през целия ден, което не беше лесно за младите воини, като се има предвид, че за мнозина това сражение щеше да бъде първо.

Нямаше да носят със себе си нищо освен оръжието, защото им предстоеше да вървят и да се бият.

Когато на небето заблестяха първите звезди, Гома издаде последните си заповеди, които преведоха и на Конан:

— Докато вървим, ще пазите пълна тишина. Ако на някого се случи нещо лошо — например ако го ухапе змия, той трябва да страда и да умре безмълвно.

Нарежданията бяха изречени и изслушани с еднаква мрачна решителност.

— Време е — рече накрая Гома. — Да потегляме!

Конан беше готов. Бяха му дали препаска от леопардова кожа и превръзки от дълга маймунска козина. Като се прибавят и новите пера, от останалите бойци го отличаваха единствено външността му на чужденец и дългото копие. Не носеше щит, защото знаеше, че ако му потрябва, ще вземе от някой убит враг.

Дългата редица воини с червени пера тръгна през събралото се множество. Спазвайки заповедта на краля, тълпата окуражаваше воините само с приглушено животинско ръмжене, което обаче беше по-войнствено и от най-бурните приветствия.

Щом излязоха на открито, увеличиха скоростта. Първо вървяха бързо, после полубегом, а накрая се впуснаха в тръс. Най-отпред тичаха неколцина млади воини, момчета, които бяха опознали добре околността, по време на кражбите на добитък. Следваха ги Гома и охраната му от воини с черни пера, сред които и Конан. Най-накрая бяха останалите, които пееха шепнешком.

Луната изгря и ги обля с бледата си светлина. За смелите млади воини, които бяха прекарали голяма част от живота си на нощен пост при стадата, тя беше ярка почти колкото дневната. Хищниците в храстите ги отбягваха и се снишаваха до земята при вида на странната процесия, прекосяваща долината. Глупавите, полуслепи носорози се отдалечаваха със сумтене.

Гома не даде нито една почивка. Нощта беше хладна, но всички скоро се покриха с пот, а шепотът на песента им стана задъхан. Но никой не се оплака. Тъкмо затова Гома беше подбрал отряд най-вече от млади бойци. Когато нощта напредна, а луната измина част от пътя си на небосвода, някои взеха да се препъват от умора, но никой не се отказа. Едва дишаха, но ако се откажеха да вървят, това би било равносилно на непоносим позор.

Когато стигнаха до северния край на долината, дори най-издържливите бяха накрая на силите си. Кралят нареди да спрат на една широка ливада и мъжете рухнаха, задъхани, на земята. Гома и Конан дишаха тежко, а върху мускулестите им тела проблясваха капчици пот. Кралят не носеше никаква украса. В дясната си ръка държеше малък кръгъл щит от хипопотамова кожа, а в лявата небрежно въртеше неизменната секира.

— Слънцето изгрява — Гома разглеждаше тънката бледа ивица над източните планини — и скоро ще ни покаже лицето си. Още преди това трябва да започнем да убиваме. Това е последното утро от управлението на Набо. Преди да залезе, слънцето ще види новия господар на долината.

— Не бих искал да владея такава долина — рече Конан. — Земята е добре и е хубава, но езерото я отравя.

— Вярно е. По време на своите скитания видях много страни и смятам да отведа хората си оттук, по-надалеч от чудовището в езерото. Ще си намерим не по-лошо място, с плодородна земя за посевите и с добри пасища за добитъка.

— Подобни места обикновено вече са заети — изтъкна кимериецът.

— Дълго пътешествах, но не срещнах по-добри воини от моите. Когато видим страна, която ни харесва, ще я завладеем и ще прогоним обитателите й. Силата и храбростта се възнаграждават с богатства. Така е било и така ще бъде винаги.

— Прав си. Време е да действаме.

— Да. Трябва вече да проливаме кръв. — Гома даде команда и младите воини скочиха на крака. Приготвиха се за битка, лицата им се свиха в гримаса, а оголените им зъби проблясваха на светлината. Гома нададе боен вик, посочи надолу към долината със секирата си и се затича. Воините закрещяха и последваха краля си.