Джон Робертс - Съкровището на Питон

Конан тичаше до Гома, дългите му крака го носеха с лекотата на трениран боен кон. Само след няколко минути видяха първия лагер. Беше разположен до малък поток. Няколко от обитателите му бяха будни и кладяха огън, но при вида на страшната гледка те зяпнаха втрещени. От колибите наизлязоха мъже и започнаха да търсят оръжието си, но когато воините с червени пера ги нападнаха, само двама-трима бяха готови за бой.

Това не беше битка, а клане. Кралят застана встрани и даде възможност на бойците си да обагрят копията с кръв. Конан също не взе участие в схватката. Кръвопролитието беше страшно, но Конан не харесваше такъв бой. Когато враговете им до един бяха мъртви, продължиха нататък. Кръвта беше разпалила духа на воините. Онези, които не успяха да се включат в схватката, нямаха търпение да се проявят.

Следващият лагер вече се беше разбудил. Воините на Набо бяха успели да се въоръжат и да се строят. Бързо сломиха съпротивата им, но не можеше да се отрече, че защитниците се сражаваха яростно. Конан видя как Гома уби двама противници с бързо и леко завъртане на секирата си, отблъсквайки без усилие ударите на копията с малкия си щит.

Един висок боец с бели пера, почти скрит зад дългия си щит, се хвърли срещу кимериеца. Конан държеше меча в дясната си ръка, а копието в лявата. Парира копието на врага със своето, а с меча блъсна щита настрани. С бързината на змия прониза незащитеното тяло на врага. Огледа се за други противници, но сражението почти беше приключило. Повечето от воините с бели пера бяха мъртви, но сред бойците с червени пера също имаше мъртви и ранени.

— Да тръгваме — нареди Гома и изтръска кървавия мозък, полепнал по брадвата му. — Утрото едва започва.

— И започна добре — изтъкна Конан.

Следващият лагер беше на воините от отряда със сини пера. Те също се бяха построили в редица, но имаха доста объркан вид. Гома спря хората си и се обърна към сините с пламенна реч.

— Дадох им възможност да избират — обясни след това Гома на кимериеца — или да дойдат с мене и да се бият с белите, или да загинат тук. Имат двайсет вдишвания време за решение.

Сред сините се надигнаха няколко гласа, но после се чуха гръмки приветствени викове. С насочени надолу копия, сините се затичаха и се присъединиха към червените и към новия си крал. Така подсилен, бойният отряд продължи надолу по долината.

Сутринта продължаваше. В лагерите на белите имаше кратки, яростни схватки. А сините, като виждаха толкова много от своите другари в редиците на нападателите, вече не се колебаеха, а направо се присъединяваха към отряда, преди още Гома да нареди да спрат. С бойни викове и песни воините продължаваха напред, все по-силни и по-силни, а след себе си оставяха само кървава диря.

Пред погледите им се показа градът. Последните няколко лагера на Набо бяха забелязали приближаващия се силен отряд достатъчно отдалеч и направо преминаха към отстъпление. Но воините с бели пера нададоха викове на ужас, когато видяха, че още по-мощна сила е застанала зад тях и ги отделя от сигурността на града. Като един редиците на воините на Гома се обърнаха кръгом и се насочиха към бягащите от лагерите паникьосани бойци. С отчаянието на обречени белите се врязаха в стегнатия строй, но в същото време ги настигнаха преследвачите им. Копията се забиха в телата им сред писъци и бойни викове, кръв обагри поляната пред града.

Конан забиваше копието си и размахваше меча, без да прави разлика между бегълци и съпротивляващи се. Клането трябваше да приключи бързо, за да не може Набо да се възползва от суматохата и да нападне пръв. След няколко трескави минути бойното поле се покри с посечени трупове. Щом боя приключи, Гома издаде заповед и редиците се престроиха.

— Разположих войниците с жълти пера отпред — обясни той на Конан. — Те са най-силния ми отряд. След тях са зелените. Техният отряд е по-малък, но воините са много опитни. Издържливи са и няма да се уплашат, ако първата редица отстъпи към тях. Най-накрая са червените, защото са почти напълно изтощени. Сините разположих на крайния ляв фланг. Оттам трябва да извикат другарите си от армията на Набо да се присъединят към тях.

Конан огледа стените на града. Покрай тях надничаха много хора, но никъде не видя спътниците си. Набо явно нямаше да се опита да защити града, защото зад стените не се виждаха воини и никой не се опитваше да барикадира входа. Над портата стоеше самият Набо и се взираше в неочакваното зрелище. От дясната му страна се виждаше съсухрената фигура на Агла. Старата вещица крещеше проклятия, които общият грохот заглушаваше. Отляво на Набо се извисяваше Сетмий.