Джон Робертс - Съкровището на Питон

Щом се освободи входа, Гома и Конан минаха вътре. Воините бяха освирепели от клането и мирните жители побягнаха пред тях. Бойците убиваха наред, без да правят разлика между враг и обикновени жители.

— Най-добре е да обуздаеш хората си, иначе няма да остане кого да управляваш — предупреди Конан наследника на трона.

Гома сви рамене:

— Градските жители подкрепяха Набо. Не се безпокой клането скоро ще спре. Има едно нещо, което всеки владетел знае, приятелю: „Убитите никога не са незаменими.“

Конан нямаше какво да възрази срещу тази жестока философия. Наистина, след първите няколко минути яростно опиянение победителите се успокоиха и смъртоносната им ярост се уталожи. Гома нареди на военачалниците си да претърсят града. Искаше да му доведат Набо, Агла и Сетмий живи. Набо не трябваше да бъде убит в никакъв случай.

Конан огледа убитите наемници, но не откри червенобрадия Хопшеф и чернобрадия Геб. Двамата някак се бяха отървали и се бяха скрили в града.

След като се пръснаха и тръгнаха да претърсват града, хората на Гома откриха няколко стигийски войници заедно с няколко добре известни поддръжници на Набо, които бяха извлекли полза от управлението на узурпатора и смъртта на бившия крал. Предателите бяха екзекутирани без милост.

Всички се събраха на площада пред кулата. Гома излезе напред сред гръмките приветствия на воините си. Той се качи на платформата и благодари за оказаната му чест. Извика нещо, после отново свали робата и разкри гърдите си. И този път настана благоговейно мълчание, хората се поклониха и вдигнаха ръцете с дланите напред.

Този път кимериецът видя какво показва Гома. На тялото му бяха татуирани в черно тризъбец с вълнообразно извити зъби и полумесец. Гома махна на Конан да дойде при него на платформата.

— Показах на хората знака на кралския ми произход. В продължение на сто поколения кралският наследник се бележи със знака на древния пазител на прохода.

— Виждал съм го — призна Конан.

— Сега отново ще извикам Набо на дуел. Този път трябва да приеме, защото няма какво повече да губи. Искам внимателно да наблюдаваш дали боят ще бъде честен.

— Както искаш. Но нали спечели престола в сражение? Защо рискуваш да го изгубиш?

— Набо беше крал, макар и незаконен. Само крал може да убие краля.

— Тогава накарай хората си да го довлекат и отсечи главата му — уговаряше го кимериецът. — Бъди разумен, човече! Не си спал, вървял си цяла нощ, воювал си, след това отново се би за града. А през това време Набо само е гледал как загиват хората му.

— Трябва да спазя обичая. Хората трябва да видят как побеждавам и убивам Набо, иначе винаги, докато управлявам ще имам проблеми.

Гома произнесе тези думи с мрачна решителност, после със същата мрачна решителност се обърна и изкрещя нещо, с което да предизвика мъжа в кулата. Последва дълга, напрегната тишина, след това в сградата се размърдаха. Най-напред излязоха в редица кралските слуги: танцьорите, шутовете, прислужничките, които Конан беше виждал и по-рано. Най-отзад вървеше палачът с изрисувано като череп лице. Последен се показа Набо, изправен и горд, като обречен на смърт лъв. Агла никаква я нямаше. Конан забеляза Кафи и махна на преводача да застане до него.

— Трябва да ми казваш за какво си говорят — нареди той на роба.

— Ще се застъпиш ли за мене пред новия крал? — В гласа и по лицето на Кафи се четеше ужас.

— Да, ти ми помогна доста. Помогни ми и сега и ще се опитам да убедя Гома, че просто си изпълнил робските си задължения, нищо повече. Мисля, че ще те помилва. Вече уби най-важните поддръжници на Набо.

— Благодаря ти, господарю. — Облекчението на Кафи очевидно беше огромно.

— Кажи ми сега, какво стана с приятелите ми?

— И Сетмий, и кралят ужасно се разгневиха, когато ти хитро избяга. Агла се развика, че веднага трябва да дадат всички чужденци на езерното божество, но стигийският жрец настояваше да оставят поне бледоликата жена. Набо твърдеше, че трябва да оставят божеството да се потопи отново и да се успокои. Снощи доведоха тримата мъже, за да ги принасят в жертва, но божеството не пожела да се появи, колкото и да го викаше Агла. Това я разгневи повече от обикновено и тя реши веднага да ги убие, но Набо й каза да ги остави за следващата вечер. Но май той няма да доживее тази вечер.

— И на мене така ми се струва — съгласи се Конан. — Къде е Агла?

— Нямам представа. Ние, слугите, се бяхме събрали в голямата зала, за да разберем каква съдба ни очаква. Агла дойде заедно с краля, но после изчезна някъде в кулата.