Джон Робертс - Съкровището на Питон

Въпреки увереността, с която преди бе успокоявал преводача, Конан почувства как по гърба му пробягват тръпки, когато се озова сред водната повърхност. Беше тук за втори път. През деня или през нощта, мястото си оставаше злокобно, а и нещото беше някъде там, долу. Само нуждата да бърза караше Конан да влезе отново във владенията на съществото с тази крехка рибарска лодка. Реши да измие меча си във водата, но в последния момент се спря. Не можеше да е сигурен, че миризмата на кръв нямаше да привлече божеството.

Кимериецът се опита да открие лодката пред тях, но езерото бе започнало да се покрива с мъгла, която закри далечината. Не беше обичайно през деня да има мъгла и това засили мрачните предчувствия на Конан. На повърхността започнаха да изскачат някакви животни. Отпред пляскаха няколко тънки пипала.

— Нещо не е както трябва. — Кафи въртеше очи към съществата, които изникваха от всички страни. — По това време езерото трябва да е спокойно.

Воините също се разтревожиха. В битката бяха проявили храброст, но сега тук се чувстваха съвсем несигурно.

— Гребете по-силно! — нареди Конан. — Колкото по-бързо стигнем брега, толкова по-бързо ще се махнем от това прокълнато езеро!

Водата започна да променя цвета си, но сушата беше вече съвсем близо. Гребците заработиха с яростно усърдие. Пенеста диря оставаше след лодката. Конан разбра на какво се дължи бедата им. На брега се виждаше малката съсухрена фигура на Агла, която танцуваше и крещеше. Тя призоваваше обитателите на езерото да се справят с враговете й.

Воините изпищяха, когато нещо подобно на огромен октопод, изскочи от едната страна на лодката и едва не я преобърна. Дебело пипало се стрелна и хвана един от гребците. В тялото на съществото се появи кръгъл отвор и отвътре се показа тракащ клюн, също като на папагал. Докато клюнът се затваряше около тялото на ревящия воин, другарите му забиха копията си дълбоко в отвратителното туловище. Клюнът се отвори, чу се съскане, съществото повърна кръв и се потопи във водата.

Кафи грабна греблото на загиналия и го налегна с огромна енергия, макар и без особена сръчност. Наоколо се появиха още по-кошмарни, неясни фигури. Акулоподобно чудовище изскочи над повърхността и описа парабола над лодката, като по пътя хвана един от гребците, стисна го между дългите си остри зъби и го завлече под водата.

Носът на лодката се заби в брега и Конан се озова с един скок на сушата. Останалите бързо го последваха, почти ридаейки от ужас. Отвратителни създания изскачаха от езерото и ги преследваха, но в непозната за тях стихия на сушата воините ги пронизваха с лекота, обезобразявайки телата им.

Конан видя Агла да тича нагоре по склона търсейки спасение. Бързината и енергията й не отговаряха на преклонната й възраст. Той се спусна подире й, жадувайки да разсече на парчета древното и зло същество. Последните два дни бяха дълги безсънни и тежки, изпълнени със сражения, но по време на своите приключения Конан беше преживял далеч по-страшни неща. Беше уверен, че ще успее да хване една бягаща старица, преди да се измъкне.

Но събитията показаха, че не е бил прав. До портата на крепостта го деляха двайсет крачки, когато старата вещица се скри вътре. Кимериецът скочи през прага с високо вдигнато копие, готов да убива. Но колибите бяха празни, а Агла не се виждаше никъде.

След няколко минути го настигнаха и останалите. Четиримата млади бойци почти не бяха изморени, но Кафи, пухтеше като ковашки мях.

— Мъртва ли е? — попита преводачът.

— Не, Кром да я убие, измъкна се. Трябва да я открием, преди сътвори още някоя пакост с магиите си. Подозирам, че е избягала към кулата. Там ще намерим и останалите.

— Откъде знаеш? — попита Кафи.

— Довери ми се. Нямам време за обяснения.

Воините попитаха нещо Кафи.

— Искат да им кажеш с кого ще се бият.

— Този път ще убиват хора — увери ги Конан.

При тези думи бойците се ухилиха. Куражът им се беше върнал, щом се отдалечиха от езерото. Не се страхуваха от същества на два крака.

Кимериецът ги поведе към кулата, над която се беше възцарило зловещо мълчание. Вратата зееше отворена и неохранявана. Конан влезе предпазливо, хванал здраво копието и меча. Коридорът беше тъмен и страшен. Не чуваше нищо пред себе си, но това още нищо не означаваше. Успешните засади винаги са тихи. Последните няколко метра измина на бегом, втурна се в стаята, претърколи се на пода и се изправи с приготвени за бой оръжия. Стаята беше празна.