Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Как така се озовахте тук с този измамник? — Конан посочи Сетмий.

— Той ни пусна от тъмницата и ни каза да избираме: или да тръгнем с него, или да нахраним езерното същество — обясни Улфило. — Решихме засега да забравим противоречията си.

— Къде е Малия? — попита Конан.

— Искаш да кажеш, Бялата кралица — прекъсна го жрецът.

Конан забеляза за пръв път, че двамата стигийски военачалници стоят зад Сетмий, хванали дръжките на оръжията.

— Не бива да говориш за нея като за обикновена жена. Сега тя е много над тебе.

— Питам те къде е, проклето куче? — Конан се приближи до жреца и вдигна меча си.

Хопшеф и Геб извадиха оръжията си и застанаха пред своя господар.

— Ако искаш да я видиш — отговори Сетмий, — трябва само да вдигнеш глава.

Конан плъзна поглед по искрящия хълм, който беше направен от перли, диаманти и кристали, някоя и друга книга и множество сложни предмети, чието предназначение не можеше да отгатне. Най-отгоре имаше нещо, подобно на голям трон, направен от злато, сребро и скъпоценни камъни. Малия седеше върху него. Тя не го погледна и очевидно не съзнаваше присъствието му. На главата си носеше висока корона с форма на разтворено ветрило. На шията й висяха тежки нанизи от перли и злато, на ръцете и краката й имаше също толкова разкошни гривни. Като се изключат бижутата, не беше облечена с нищо. Цялото й внимание беше приковано във водата. До нея клечеше Агла, която пееше и удряше едно малко барабанче. То беше направено от опъната върху човешки череп кожа.

— Какво е това? — попита Конан. — Какво правите с нея?

— Попитай него, чернокоси — обади се Улфреде. Той посочи към едно опърпано същество, седнало отстрани на купчината и заровило ръце и крака в блестящите богатства.

— Виждам за какво си понесъл толкова страдания, Марандос. Но май не си щастлив с любящата си жена.

— Жена? — мъжът премига. — О, тя ли? Тя беше част от сделката.

— Каква сделка, да те вземат дяволите?

Младите воини до Конан зяпаха разкрилата се пред очите им гледка, толкова неразбираема за тях, че дори бяха забравили жаждата си да убиват.

— Със стигиеца. Той обеща да ме заведе при съкровището, ако подмамя там и Малия. Трябваше му за нещо. И аз се съгласих.

— Ами другите?

— Е, нямаше как да се добере дотук сама, нали?

Той изглежда се засегна от глупавия въпрос. Конан се обърна към Улфило.

— Значи това е братът, заради когото прекоси половината свят?

Улфило плю с презрение:

— Да не мислиш, че съм тръгнал на това приключение заради безполезния си брат? Откак се е родил, е все същият глупак и прахосник! Не, исках да намеря съкровището и да възвърна богатствата на рода ни. Що се отнася до жена му, каква ми е тя на мене? Уличница, която той е намерил, докато е скитал, нищо повече от една кобила или ловно куче, което е хванало окото му. Ако на жреца му трябва за нещо, нима това може да се сравнява с постигането на величие за семейството ми в Аквилония?

— Честта ти струва много евтино, благороднико — отвърна Конан.

— Не смей да ми говориш за чест, варварино!

Аквилонецът извади от ножницата дългия си меч.

— Не съм дошъл тук да те убивам — изръмжа кимериецът. — Бяхме спътници. Нека не се сражаваме, докато наблизо стоят враговете ни.

— Те не са ми врагове — отряза го Улфило.

— Караш ме да съжалявам, че дойдох. Помогнах на Гома да превземе града, само за да ви освободя от лапите на Набо и Сетмий.

— Много благородно от твоя страна, приятелю — намеси се Спринголд. — И ние ти благодарим най-сърдечно. Няма нужда да се караме. Присъедини се към нас. Това не е просто търсене на съкровище. Тук действат толкова древни и мощни сили, че събитията в тази долина могат да изменят световния ред. Какво значение има животът на няколко човека или на една жена в такъв исторически момент?

— Да се присъединя към този подъл свещеник? — Конан не можеше да повярва на ушите си. — Вие всички сте обезумели също като Марандос! Стигиецът няма да ви даде нищо!

— Аз съм питонец, ако нямаш нищо против, варварино. В жилите ми тече чистата, кралска кръв на империята Питон. На този ден ще събера древната корона и съкровището на моя народ с неизмеримата сила на съществото, което идва отвъд познатите нам звезди. Когато такава мощ се впрегне във волята ми, ще въздигна древния Питон от пепелта и ще го възстановя какъвто е бил някога, като го управлявам със сила, за която някогашните крале не са могли да мечтаят!

Черните му очи светеха фанатично.