Джон Робертс - Съкровището на Питон

Конан погледна към върха на блестящия хълм и видя, че жрецът все още стои изправен зад трона, на който седеше Малия с широко отворени очи, явно парализирана от страх. Агла танцуваше и подскачаше в екстаз, докато чудовището все повече се приближаваше, протегнало многобройните си ръце.

— Кром да ме убие, какъв съм глупак! — Конан пусна Спринголд и взе да се катери по купчината скъпоценности. Загадъчните кристали и магическите уреди се местеха под краката му. От време на време хвърляше по един поглед към приближаващото се чудовище. То цялото беше обгърнато в мрежа от червени светлини.

— Готово! — извика тържествуващо Сетмий. — Завърших магията и изпълних пророчеството! Силата на езерното същество и силата на древен Питон се сляха в едно!

Едно тънко пипало се стрелна и хвана Агла насред подскока й. Старата вещица се разпищя ужасено, когато се видя вдигната нависоко. След това пипалото се разгъна, завъртя я и я удари в отсрещната стена.

Конан тласна жреца настрани и смъкна Малия от трона.

— Не! — извика Сетмий. — Бялата кралица трябва да се събере с извънземното същество! Така е предречено!

— Намери си друга за това — изръмжа Конан.

Сетмий се наведе и вдигна някакъв жезъл с кристален връх. По дължината му потече огън й жрецът го насочи към гърдите на кимериеца.

— Съкровището си е мое! — извика Марандос и се хвърли върху Сетмий. Светкавицата сякаш обгърна лудия отвсякъде, докато двамата се бореха върха купчината от злато.

Конан нарами Малия и заслиза надолу по скъпоценния хълм. Искаше да се измъкне колкото може по-бързо, но се боеше да не се спъне. Като стигна долу, намери Спринголд едва да се държи на краката си. Конан подхвана учения под мишница и помъкна и него към стълбата.

Когато стигнаха входа на пещерата, към тях се присъедини Кафи. Робът дотърча от някакъв полутъмен ъгъл на пещерата, носейки нещо в ръка. Неясно защо, той се хилеше до уши.

— Помогни ми! — нареди му Конан. Кафи подхвана Спринголд и го помъкна нагоре по стъпалата.

Адският шум отзад накара Конан да се обърне. Чудовището се беше измъкнало от водата и протягаше пипала да обхване съкровището. Отгоре все още се бореха двете човешки фигури, без да забелязват надвисналото над главите им опасност. После огромното туловище покри цялата купчина и ги смаза. Червените светкавици, които прескачаха по кожата му, замряха и то започна да свети отвътре. После започна да се променя по начин, който никоя човешка реч не може да опише.

Конан се завъртя и се втурна нагоре по стълбите. Умората му беше голяма, а жената, преметната през рамото му, изобщо не беше лек товар. Но нещото отзад му вдъхна удвоена енергия и сила. Когато стигнаха края на стълбата, имаше чувството, че краката му са направени от разтопен метал. Въпреки това продължи нагоре. После чу някакво шумолене отзад и шум на приближаваща се вода.

— Качвайте се, мътните ви взели! — извика Конан. Спринголд и Кафи се запрепъваха почти с последни сили.

Изведнъж водата заля глезените на кимериеца, тъкмо когато беше, започнал да долавя светлината, която струеше през отвора горе. Постепенно водата покри коленете му и се заизкачва нагоре по-бързо, отколкото той успяваше да върви. Когато стигна горната площадка, нивото й беше до кръста му. В залата на кулата трябваше да влезе с плуване в бълбукащата, светеща течност.

Една вълна изхвърли задъхания кимериец през вратата на кулата и го стовари на площадката пред нея заедно с товара му. Той остана да лежи там, едвам си поемаше дъх, пред очите му от изтощение танцуваха кръгове. Чу как някой наблизо се смее. Конан събра последните си сили и се надигна. До него лежеше проснат Спринголд и повръщаше вода. Наблизо стоеше Кафи. Той се смееше и се радваше на нещото в ръката си.

— Какво, по дяволите е толкова смешно? — ядоса се Конан. — И какво е това, което си взел от залата? Част от съкровището ли измъкна?

— Не, нещо много по-хубаво — отвърна Кафи. — Като му занеса това, крал Гома ще ме възнагради богато!

Той протегна някакъв малък кръгъл предмет. Беше противната глава на Агла. Носеше все още израза на нечовешки ужас, изписал се върху нея, когато божеството на старата вещица я беше хванало.

— Поне един човек е имало там долу, който си е запазил ума и е знаел какво прави — отбеляза Конан.

Имаха едва няколко минути за възстановяване, преди острия слух на варварина да долови някакъв шум откъм склона на хълма.

— Бумбана! — изстена той. — Съвсем ги бях забравил!