Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Сила? — отвратен попита Конан. — Чудовището няма сили да се измъкне от дупката, която е направило при падането си на земята. Толкова е безпомощно, че трябва да го хранят боязливите диваци!

— Виждаш ли тази огромна купчина злато и скъпоценности, варварино? Знаеш ли какво е това?

— Това е съкровището на Питон, заради което няколко глупаци прекосиха с бой половината земя.

— Забеляза ли колко малка част от него се състои от дрънкулки и украшения и колко много са книгите и оръдията?

— Това е очевидно.

— Тук е събрана магическата сила на питонската империя! Когато хиперборейските племена започнали да печелят победа след победа, императорът повикал всички мъдреци и магове, събрал на едно място най-ценните им и мощни пособия, и така създал най-големия склад на магическа сила в историята!

— Голяма полза е имал от това! — В гласа на Конан звучеше презрение. — Хиперборейците поили конете си в реките на Питон и се греели на пепелищата от дворците му.

— Звездите били истинските врагове на империята — възрази Сетмий. — През годината на падането на Питон на небето се образувало толкова зловредно съзвездие, каквото не е имало в продължение на десет хиляди години. Съществото в езерото обаче усетило силата, събрана в съкровищницата, и започнало да я привлича към себе си. Неслучайно водачът на експедицията преминал цялата пустош и накрая разположил богатствата до езерото! Някаква друга сила, а не просто стремежът за безопасност, карал работниците да копаят все по-надолу и все по-надолу. Всеки път, когато надзирателят понечвал да нареди да правят зала, някакъв безименен импулс го подтиквал да продължи работата, докато накрая стигнали до тази пещера.

Конан се обърна към аквилонците и ваниреца:

— Това съкровище представлява магическа сила. Да не мислите, че жрецът ще го раздели с вас? Не може да сте толкова глупави!

— Ако е искал да ни излъже, за какво ще ни освобождава от тъмницата, ще ни връща оръжието и ще ни води тук? — възрази Улфило.

Думите му накараха кимериеца да избухне в смях:

— Безумци! Освободил ви е, защото му е трябвал някой да докара лодката, преди Гома да влезе с хората си в града. Довел ви е до съкровищницата, защото не е бил сигурен какво ще завари тук. Можеше да има охрана и тогава трябваше да се бие. Живи сте само защото има на разположение тези двама стигийски продажници. Но ще сте живи дотогава, докато не упражни силата, която очаква да получи от езерното същество.

— Нима сме длъжни да слушаме този дивак, господарю? — обади се Хопшеф. — Позволи ми да го убия.

— Почакай още малко, приятелю. — В очите на стигиеца се четеше леко безпокойство. — Може би е дошло време нашият Улфило да докаже своята вярност. Аквилонецо, ако искаш да бъдеш пръв сред благородниците ми, убий този чернокос варварин.

Улфило изгуби малко от арогантната си самоувереност.

— Наистина ли искаш да го сторя? Той не е опасен за нас, силата му е само един меч. Макар да е чужденец и нископоставен, служи ни храбро и вярно по пътя дотук.

— Май ти липсва стоманената твърдост на питонски херцог — с престорена тъга заключи Сетмий.

— Мога да бъда непоколебим, колкото всеки друг — изрева Улфило и извади дългия си меч. — Някакъв си див чужденец не може да застане между мене и славата на рода ми!

— Спрете! — изсъска Спринголд. — Това е детинщина!

Но приятелят му вече не беше подвластен на никакви разумни доводи. Виждаше единствено това, че величието на неговия род се изплъзва от ръцете му и един враг, който искаше да му попречи да осъществи мечтите си.

Двата меча иззвънтяха един о друг и кимериецът започна отчаяно да се сражава за живота си. Улфило беше един от най-силните и умели фехтовачи, които беше срещал, но Конан не прощаваше на никого, който го напада с оръжие в ръка. Остриетата плетяха блестяща стоманена мрежа около двамата сражаващи се мъже, които атакуваха или отстъпваха.

Наблюдателите следяха боя с напрежение. Спринголд гледаше с мъка как двама приятели се опитват да се убият един друг. Улфреде както обикновено се забавляваше с израз на ирония и безразличие. Младите воини развълнувано обсъждаха този нов за тях начин да се води бой. Марандос не се интересуваше от нищо освен от съкровището. Геб и Хопшеф поглаждаха нетърпеливо дръжките на мечовете си, нетърпеливи да забият острието в нечий нищо неподозиращ гръб. Малия беше в състояние на самозабрава. Агла и Сетмий гледаха към водата.

Улфило нанесе един мощен удар, който щеше да разцепи черепа на Конан, ако той не го беше спрял в последния момент със собствения си меч. С мощно извъртане на китката си той приклещи оръжието на аквилонеца. Няколко мига двамата мъже стояха неподвижни в премерване на силите си, после Конан с рязко дърпане изтръгна оръжието от ръката на Улфило и го хвърли настрани. С рязък и мощен ответен удар кимериецът разцепи гърдите на Улфило.