Джон Робертс - Съкровището на Питон

— А жрецът?

— Той дойде преди краля. С него бяха двама от военачалниците му. Видях ги да тичат към стаята, където бяха затворени твоите хора, но после им изгубих следите.

— Кром да го убие! Този път какво е намислил? — Конан нямаше търпение да влезе в кулата и да разбере какво е станало с другарите му, но трябваше да види как ще завърши двубоят между Гома и Набо.

Двамата крале изпълняваха някакъв сложен ритуал, който повече приличаше на танц — дебнеха се един друг и пееха. Конан попита Кафи какво означава това.

— Кралете се предизвикват един друг и всеки съобщава, пеейки, родословието си. Набо твърди, че тронът е негов, Гома казва същото. Но за всички е ясно, че Гома наистина е истинският наследник.

— Ами ако Набо спечели? — попита кимериецът. — Тогава какво ще стане?

— Тогава всички трябва да му се закълнат във вярност — отвърна Кафи.

— Моля? — Конан беше възмутен до дъното на душата си. — След цялото това кръвопролитие Набо може да си върне короната, ако победи в един-единствен двубой?

— Разбира се. Това ще значи, че боговете искат той да е нашият крал. Бунтовниците издържаха досега, защото вярваха, че синът на техния крал е още жив и ще се върне. Ако Гома загине, няма кой да го смени.

Конан поклати глава:

— Не мога да ги разбера този хора.

Ритуалът свърши и един слуга връчи на Набо неговите оръжия: малък щит като този на Гома и късо копие. Дръжката му беше не по-дълга от метър, а острието — дълго около лакът, широко колкото длан и остро като бръснач.

Щом започна дуелът, всички млъкнаха. Двамата крале застанаха един срещу друг и вдигнаха щитовете си. Това послужи като знак за барабаните да подхванат своя бесен ритъм. Освен тяхното биене, не се чуваше никакъв друг звук. Мъжете започнаха да се движат предпазливо в кръг, като внимателно се прикриваха зад щитовете си. Набо държеше копието ниско, с насочен към корема на противника връх. Гома сякаш беше прехвърлил секирата небрежно през рамо. Конан обаче забеляза, че дръжката на оръжието всъщност не докосва тялото му и че Гома е напрегнат като изопната тетива.

Набо извика и се хвърли напред с насочено към корема на Гома копие. Противникът му отблъсна оръжието с щита си и на свой ред нанесе три бързи удара. Секирата се движеше с нечовешка бързина, подчинявайки се предимно на движението на китката. Като се извърна стремително и като боравеше ловко с щита, Набо успя да се спаси. От украсеното му с белези чело потече пот, а зъбите му се оголиха в свирепа гримаса.

Набо се престори, че ще насочи удара си към лицето на Гома, но всъщност насочи копието към краката му, използвайки копието като къс меч. Гома скочи при първия опит и почти отбягна втория, но върха на копието успя да направи дълбока бразда на дясното му бедро. Набо се ухили и извика нещо.

— Вика, че е победил — прошепна Кафи.

— Много е рано — измърмори в отговор кимериецът. — Раната е незначителна.

Гома като че изобщо не забеляза окървавеното място. Още един път размаха устремно брадвата си, като се целеше ту високо към главата на Набо, ту ниско, към краката му, за да обърка защитата на противника. Докато прибираше брадвата при един от ударите, Гома насочи към врага си шипа от обратната страна на оръжието си. В последния момент Набо подстави щита си и шипът се заби дълбоко в хипопотамовата кожа. Гома хвана секирата си с две ръце, отскочи назад и задърпа с все сила. Напънът почти повали Набо на земята, но каишът на щита се скъса и се наложи Гома да освободи оръжието, което даде на Набо време да стъпи здраво на краката си. Той хвана дръжката на копието с две ръце и започна диво да замахва към Гома, като го принуждаваше да отстъпва и не му даваше време да го атакува. Конан виждаше, че кралят-самозванец е в неизгодно положение срещу дългата секира и щита. Явно Набо съзнаваше този факт и затова реши да действа. Той изкрещя, хвана дясната китка на Гома с лявата си ръка и насочи копието си към корема му.

Гома свали щита точно навреме да се предпази, после го пусна на земята, за да сграбчи Набо. Всеки хвана ръката, с която противникът държеше оръжието си, и се опитваше да оттласне от собственото си тяло. Дива сила се изправи срещу дива сила.

Конан се боеше, че Гома е почти изтощен. Забеляза някакво движение с периферното си зрение. Палачът се промъкваше към Гома. Конан разбра, че Набо знае какво ще предприеме неговият слуга, защото се бореше с Гома така, че да го държи с гръб към палача. Силите на краля-узурпатор бяха на изчерпване. Още преди двубоят той е предвидил това и е бил готов на всичко, за да убие Гома. Очевидно, почитта на Набо към традициите не беше чак толкова голяма.