Джон Робертс - Съкровището на Питон

Когато приключиха с подготовката, Гома се обърна към кимериеца:

— Сега ще отида да предизвикам чичо си на бой. Ще заявя, че имам право на дуел, а той със сигурност ще ми откаже. След това двете армии ще влязат в бой. Убивай всеки, който си изпречи на пътя. Онези, които се сражават на страната на Набо, нямат право да живеят. Но самият Набо не го нападай. Само крал може да убие крал.

— Но той нали не е крал — възрази Конан. — Той е самозванец.

— Така или иначе той е мой. Аз трябва да го убия и всички трябва да видят как го убивам.

— Както кажеш, но ако той ме нападне, нищо не мога да ти обещая. Никой мъж не се измъква жив, ако се изправи срещу мене с оръжие.

— Тогава го избягвай — мрачно нареди Гома.

Когато всичко беше готово, крал Гома излезе пред армията си. Воините му извикаха гръмогласно и удариха с копията по щитовете си, дюдюкайки възторжено. От портата се изсипаха воини с бели пера и се строиха пред града. Зад тях стоеше един син полк. Конан бързо прецени съотношението на силите. Събрани на едно, белите и сините бойци почти бяха равни по брой на армията на Гома. А като се прибави и отряда на Сетмий, силите се изравняваха. От голямо значение беше дали сините ще минат на тяхна страна. Другарите им от армията на Гома ги викаха, но те стояха с каменни лица. Гома вдигна секирата си и настана тишина. Той се приближи на един хвърлей разстояние от противниковата армия и започна да вика нещо на групата над портите. Набо мълчеше, но Агла извика нещо, което разсмя хората покрай градските стени. Тогава Гома свали червената си роба и оголи тялото си до кръста. Конан не видя какво се разкри по този начин, но хората спряха да се смеят и ахнаха в един глас. Тогава Гома размаха секирата си и извика нещо на Набо. Натрапникът отвърна високомерно. Кимериецът разбра, че е предизвикателството за двубой е отхвърлено. Той видя, че изправените срещу тях воини посърнаха, особено сините, и се досети, че от краля се е очаквало да приеме предизвикателството да се бие за трона. Отказът на Набо беше намалила решимостта на неговите войници, което беше добре дошло за Гома.

Напред излязоха стигийските воини и се строиха пред вратата. От бумбана нямаше и следа. Всички чакаха в напрегнато мълчание да започне кървавата баня.

Гома обърна гръб на чичо си и тръгна обратно към редиците на своята армия. Зад него един стигиец вдигна нещо към рамото си. Конан реагира преди още стрелецът да пусне стрелата от арбалета си. Кимериецът хвана ръката на краля и го дръпна настрани в мига, когато нещо, изсвистя покрай тях. Чу се силен стон. Един от воините на първия ред бе хванал стрелата, пронизала гърдите му. Една кръгла дупка показваше къде острието е минал през щита му.

Гома се озъби:

— Значи използват оръжието на страхливците срещу един признат от боговете крал?

— Това са наемни войници — обясни Конан, — а един от тях видя възможност да убие противниковия предводител. — Той се усмихна студено на Гома. — И аз съм бил наемник, и аз съм го правил.

Набо извика нещо, един от войниците му метна копието си и прониза тялото на арбалетчика. Сетмий се намръщи, когато Набо му каза нещо гневно.

— Горе между съюзниците се появиха разногласия — отбеляза кимериецът. — Толкоз по-добре за нас долу.

— Стига толкова — отсече Гома. — Да започваме. Нямам търпение да седна на престола на предците си.

Той вдигна секирата високо над главата си, развъртя я, а после я насочи към противника. Воините с жълти пера извикаха и се хвърлиха напред. Конан и Гома се втурнаха заедно с тях в самия център на боя и така започна битката за долината.

Сражението се водеше без изкусни похвати. Грубата сила се противопоставяше на груба сила. Със злокобен звук копията удряха по щитовете или се врязваха в човешки тела. Бойни тояги размазваха черепи, мечове отсичаха крайници, във въздуха се носеше миризмата на прясна кръв. Някои от мъжете пееха, други надаваха бойни викове. Градските жители от върха на стените крещяха обиди или поощрения, а жителите на околните села се събраха на хълмовете да наблюдават небивалата схватка.

Конан се сражаваше яростно, пронизваше и посичаше с меча си в трескава самозабрава. Като морски прилив в жилите му се надигаше войнственото безумие на неговия народ. Уби мнозина, но при един удар в нечий тежък щит копието му се прекърши. Кимериецът хвана меча с две ръце и го размаха с двойна сила.

До него секирата на Гома описваше широки дъги, а малкият му щит успешно отблъскваше всяко вражеско нападение. Противниците му бяха победени наполовина от страхопочитанието си пред височайшия му произход. Ясно се забелязваше и присъствието около тях на гвардията с черни пера.