Джон Робертс - Съкровището на Питон

Палачът се втурна напред с вдигнато оръжие. Беше бърз, но Конан се хвърли към него със скоростта на тигър. Кимериецът скочи напред, мечът му описа бляскав кръг и отряза ръката, която държеше острието, отнело живота на толкова безпомощни жертви. Втори удар отсече изрисуваната като череп глава и тя се търколи към тълпата. Един воин ловко я хвана и ухилен я размаха над главата си. Тълпата ахна.

Гома изтласка Набо към ръба на платформата. Върху лицето на узурпатора първо се изписа гняв, след това тревога и накрая просто ужас. Той почна да върти очи и от изкривената му уста потече слюнка. С един последен напън Гома го натисна с лявата си ръка и изви десницата му. Въпреки бясното биене на барабаните ясно се чу как ръката на Набо изтрещя, всички видяха как тя се огъна и как копието на самозванеца се заби в собственото му тяло.

Гома пусна противника си и се дръпна назад. Набо се опитваше да се задържи на крака, целият се гърчеше в агония. С вик на тържествуваща ярост, Гома взе отново брадвата си, размаха я мощно, после я стовари с всичка сила и разцепи главата на Набо, размаза челюстта и врата му, разсече гърдите и спря точно над кръста му. Високият труп се поколеба за миг, после рухна върху платформата, разпръсквайки около себе си кръв и вътрешности.

Гома вдигна високо окървавеното си оръжие. Тълпата започна да крещи радостно, забравила всички ужаси от последните часове. Всички военачалници се хвърлиха ничком в краката на победителя и заудряха чела в земята, за да засвидетелстват своята покорност.

Долината се сдоби с нов крал.

— Кром да го убие! — изруга Конан. Беше претърсил цялата кула, но никъде не беше видял спътниците си. — Къде ги е затворил?

Отвън Гома все още приемаше приветствията на подчинените си. Като проклинаше нетърпеливо, кимериецът изтича през задната врата и се озова на някаква тераса над езерото. Върху повърхността му в далечината забеляза някакъв малък предмет. Зорките му очи различиха рибарска лодка. Не му трябваха кой знае какви усилия да се досети кой е вътре. Тя се беше насочила право към крепостта на отсрещния бряг. Огледа се и забеляза, че в бързината на бягството стигиецът не се е сетил да унищожи останалите лодки.

Изтича обратно в кулата, където завари пълна суматоха. Гома беше влязъл заедно с екзалтирана тълпа кланящи се пред него поданици. Жени му носеха чисти дрехи и кани с вода. Докато разговаряше с военноначалниците си, прислужниците отмиха от новия си господар потта и кръвта. При приближаването на Конан Гома вдигна глава и се усмихна:

— Хубав двубой, нали, приятелю?

— Да, така е — потвърди кимериецът.

— Разказаха ми как си убил палача — аз нямаше как да видя това. Точно такава подла постъпка очаквах от Набо и затова исках да си близо до мене. Благодарен съм ти. Кажи каква награда искаш.

— Няма време за това. Стигиецът е избягал и в момента плава по езерото към крепостта и към съкровището. Води и спътниците ми.

Гома не се развълнува особено от новината:

— По-късно ще пратя хора да ги приберат. Сега се отпусни и се наслаждавай на победата.

— Ще се отпусна, когато всичко свърши — възрази Конан. — Агла също е с тях. Кой знае каква пакост е замислила дъртата му вещица.

Гома се намръщи.

— Агла! Исках смъртта й почти толкова, колкото и на Набо. Да, прав си, трябва да сторим нещо по този въпрос.

— Кой пази крепостта в момента? — попита кимериецът.

— Всички воини над четиринайсет години дойдоха с мене да се бият. Там оставихме само жените, децата и старците, а повечето от тях сигурно са тръгнали вече насам. Предполагам, че крепостта е изоставена. А тук има дела, с които трябва да се занимая.

— Дай ми тогава няколко силни гребци и аз ще тръгна след тях.

— Добре.

Гома каза нещо на воините си и двайсетина млади воини скочиха напред. Конан си избра шестима и се обърна към Кафи:

— Ела с мене. Може да ми потрябват знанията ти.

— В езерото ли? — попита преводачът със свито сърце.

— Да. Чудовището се появява само през нощта, нали? Иначе кога би било възможно да се лови риба в езерото?

Конан даде нареждания на шестимата бойци.

— Пожелавам ти успешен лов, Конан — каза новият крал. — Донеси ми грозната глава на Агла и ще те възнаградя още по-богато.

Конан изтича навън и се спусна към езерото по дългата каменна стълба. До вълнолома имаше десетина големи рибарски лодки, а наблизо бяха проснати да се сушат мрежите им. Конан посочи една, която му се стори най-здрава, воините я избутаха към водата, после сами се качиха вътре и хванаха греблата. Конан и Кафи ги последваха. Греблата запориха повърхността и лодката се устреми към средата на езерото.