Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Но нали имахме споразумение! — намеси се и Спринголд.

Това накара жреца сърдечно да се засмее:

— Вие да не сте деца? Да не би наистина да вярвате, че сделки, сключени с някакви прости чужденци, имат значение за свещеническия орден на Стигия? Обречени бяхте от мига, в който влязохте в храма ми, макар да не ми бяхте много от полза, също като онзи безумец Марандос. Пътуването ми е предсказано преди много векове и варварска измет като вас може да участва в него. Освен като роби.

— Смисълът на думите ти е неясен — протестира Спринголд.

Стигиецът пак се засмя:

— Учен до мозъка на костите си, независимо от обстоятелствата, а, аквилонецо? Не се притеснявай, всичко ще ти обясня. Моят нов приятел, крал Набо, се съгласи да остави съдбата ви в мои ръце.

— Как успя да говориш с този грозен пръч? — попита Конан с нарочно удебелен глас. — Нали преводачът му беше с нас?

— Тази жена и аз — той посочи към Агла, — имаме общ език. Той е много по-древен от вашето недоносено наречие и е по-възвишен дори от стигийския.

Той се обърна към Агла и изрече няколко думи на непознат език. Конан разпозна в него интонациите, с които старата вещица беше призовала нещото от езерото. Агла отговори на Сетмий на същия език, махна към пленниците и се засмя пронизително.

— Видяхте ли? — стигиецът се обърна отново към жертвите си. — Вече сме първи приятели.

Докато течеше разговора, кимериецът внимателно наблюдаваше крал Набо. Въпреки ироничните уверения на жреца, че отношенията им са дружески, по свирепото лице на краля от време на време пробягваше израз на очевидно недоволство. Той явно не се радваше от нашествието на чужденеца във владенията му.

Конан завъртя глава — уж се опитваше да раздвижи врата си и да облекчи болката. Всъщност проверяваше какви са силите на противника. Освен редовите граждани имаше множество воини с бели и сини пера. От едната страна на площада се беше строил отрядът, който Конан видя за последен път в пустинята. Сега, когато за първи път ги видя на светло, кимериецът разбра, че са смесица от стигийци, кешанийци и представители на различни пустинни племена. Униформите и оръжията им бяха най-разнообразни. Най-отпред стояха офицерите стигийци: червенобрадият Хопшеф и чернобрадият Геб. От бумбана нямаше и следа.

— Казвай тогава какво си решил — подкани Улфило бившия си съюзник. — Аз съм аквилонски благородник, не съм ничий роб.

— О, ти още можеш да бъдеш полезен. Би било разхищение, ако те карам да носиш вода или да плевиш нивите. Божеството от дъното на езерото е гладно.

При тези думи на Конан му настръхна косата, а Малия едва не припадна.

— Стигийска свиня! — изрева Улфило.

Сетмий не му обърна внимание и вместо това заговори на аквилонката:

— Ти, мила моя, не трябва да се страхуваш, няма да те принасяме в жертва. На теб е отредена далеч по-важна роля.

— Плановете ти не ме интересуват, Сетмий — отговори Малия. — Предпочитам да споделя съдбата на приятелите си.

— Предпочитанията ти нямат значение. Било е предсказано преди хилядолетия, че ще дойдеш тука — ироничният поглед на жреца изчезна и тутакси зад него пролича силният фанатизъм. — Известна си с много имена: Жената от алабастър, Кралицата от слонова кост, Снежната царица и други. Съдбата е предопределила от тебе да започне възраждането на питонската империя и връщането на трона на древната династия!

— Ти си луд! — отсече Малия. — Аз съм дъщеря на бездомна хиборейка; вражди и войни ме подхвърляха насам-натам; омъжих се за беден наемник, а тук ме доведе чиста случайност. Ако този учен не се беше запознал в кръчмата с мъжа ми, всичко това нямаше да се случи!

— Когато боговете са замесени — възрази Сетмий, — случайности няма. Всичко е предопределено и става както е предсказано. Когато боговете пожелаят някой да се озове на определено място, за тях не е никаква трудност да предизвикат някоя и друга война, да направят така, че хора, които нямат нищо общо помежду си се срещат на подходящо място в подходящ момент.

Жрецът втренчи гневен поглед в Спринголд.

— Ти също, книжовнико. Да не мислиш, че онези книги са се озовали случайно в кралската библиотека на Аквилония, или случайно са били изпратени на преподвързване в Стигия, така че да ги види един мой предшественик? Тези неща не стават току-така!

Вниманието му беше привлечено от Агла, която настойчиво му говореше нещо. Сетмий й отговори и пак се обърна към обречените си жертви:

— Моята многоуважавана приятелка, жрицата Агла, ми припомни, че богът е гладен, а аз съм му обещал пикантно ястие. Да видим кой ще бъде пръв. Предполагам, че никой няма да изяви сам желание? — Той местеше поглед от пленник на пленник, усмихнат злобно. — Няма ли такъв? Така си и знаех. Ще пусна пръв най-зловредния от вас. — Той протегна ръка и посочи с дългия си костелив пръст. — Ти, кимериецо. Останалите са обикновени глупави бърборковци. Ти обаче проникна без покана в дома ми и уби мой слуга. Жалко, че още си полузамаян и няма да оцениш изключителното преживяване, което ти предстои.