Джон Робертс - Съкровището на Питон

Сетмий каза нещо на Агла, а тя извика на пазачите, които държаха Конан. Един от тях се наведе и разряза вървите на ръцете и краката му. Провесил глава, кимериецът успя да забележи, че пазачът използва неговия собствен нож. Погледна леко встрани и видя, че поясът с меча му виси през рамото на един войник. Другият войник носеше само копие.

Пазачът прибра ножа в ножницата и двамата воини изправиха Конан на крака. Кимериецът отпусна главата си назад, сякаш всеки момент щеше да изпадне в безсъзнание. Сетмий слезе от платформата и му зашлеви два шамара.

— Събуди се, варварино! — изръмжа стигиецът. — Искам да видиш какво те чака!

Конан изплю кървава пяна в лицето на стигиеца:

— Това е за тебе и за мръсните ти богове!

След това отпусна глава напред. Чу как другарите му доволно се изсмяха.

— Този вече е наполовина мъртъв — заяви Сетмий, — но за начало ще свърши работа.

Улфреде рязко се изхили:

— И така да е, пак си е живо предизвикателство!

Барабаните забиха, а пазачите поведоха Конан към другата страна на кулата, следвани от тържествена процесия. Той залиташе и се препъваше, подпираше се ту на единия, ту на другия воин. Пазачите ругаеха под нос неудобния си товар, но го домъкнаха до каменния вълнолом.

Конан забрави празничния шум зад себе си, когато Агла с танцова стъпка се устреми към края на кея. Тя спря, изгледа го със злобно задоволство, а след това започна да крещи странните си призиви. Кимериецът чу как Сетмий обяснява, най-вероятно на Спринголд:

— Пъклено езерно чудовище! — говореше той и за пръв път в гласа му прозвуча страх. — Дошло е тук от толкова далечно място, че дори най-великите стигийски магове нямат име за него. Прелетяло е огромни пространства и най-сетне е намерило покой в това езеро. Виждаш ли колко правилна окръжност образува то? Това е кратерът, който направило нещото, когато е паднало от звездите, безпомощно и изтощено след дългия полет. Милион години е лежало на дъното на дупката си, немощно, без да може да мръдне. След време кратерът се напълнил с вода, но нещото продължавало да чака. В езерото се появили риби и други животинки, но нещото излъчва сила, която променя всичко живо около него, и живите същества растат странни и уродливи.

Цялата тази реч той произнасяше на фона на безумното пеене на Агла, а червеното сияние постепенно се разстилаше във водата.

— После тук пристигнали праисторическите хора-змии и построили до езерото град. Нещото се хранело с тях и набирало сили хилядолетия наред. Превърнало ги в нещо неузнаваемо и най-накрая напълно ги унищожило. После пак зачакало. Чакало в продължение на дълги векове. Тогава дошли древните питонци и донесли със себе си съкровището и магиите си. Намерили развалините. Върху тях построили свой град и скрили богатствата си. Заживели тук, но поддържали връзки с благородните изгнаници на империята, които се установили в Стигия. Усвоили и усъвършенствали магиите на хората-змии, подсилили проклятията, които пазят прохода и другите подстъпи към долината, така че вътре да могат да влизат само питонци от кралско потекло. Но богът на езерото заявил съществуването си, колонията започнала да го храни и той постепенно я унищожил. Минало време, питонската династия в Стигия изгубила властта и богатството си, докато накрая останал само свещеническият орден на древнопитонското божество Майят.

Езерните обитатели започнаха да подскачат, кълбото започна да расте. Конан се насилваше да изглежда полумъртъв, но душата му се изпълни с непривичен за него ужас. На вълнолома се тълпяха въоръжени мъже. Жрецът продължаваше да разказва с все по-развълнуван глас.

— Преди да се превърнат в нещо не съвсем човешко, питонците установили връзка със съществото и тогава възникнало първото пророчество за Новия Питон. В продължение на сто поколения жреците на Майят в Стигия получавали видения, изпратени от Махат и някои други богове, които доразвивали пророчеството. Появил се цял цикъл легенди за Пурпурния трон, на който ще се възкачи последната издънка от древния кралски род. Аз, Сетмий, съм тази издънка и на мене е писано да изпълня пророчеството!

Сега вече чудовището се виждаше изцяло. То започна да разгъва пипалата си. Агла се смееше налудничаво, а Сетмий изпадна в екстаз и закрещя нещо на стигийски. Барабаните и пеенето се усилиха, когато нещото се устреми напред. Конан разбра, че е дошло време да направи отчаян опит да спаси живота си. Той престана да се преструва на полумъртъв и извика на помощ цялата си свирепа енергия.