Джон Робертс - Съкровището на Питон

С лявата си ръка кимериецът вдигна единия пазач и го хвърли във водата. Едно пипало сграбчи воина още преди Конан да се обърне и да забие юмрук в лицето на другия боец. Бързо смъкна пояса с оръжието от рамото на мъжа и го блъсна от вълнолома, където друго пипало се обви около него, преди още тялото му да падне във водата.

Агла се разпищя по-отвратително от всякога и Конан съжали, че няма време да убие отблъскващото създание. Тъй като зад гърба му се беше струпал цял един разгневен град, оставаше му само един изход. Кимериецът пое дълбоко дъх и се гмурна в черните води на прокълнатото езеро.

Потопи се надълбоко, като спря само да преметне меча през гърба си. Извади ножа си и го захапа със зъби, после заплува навътре, за да се отдалечи от града. Макар да го обхващаше смъртен страх, той се устреми към противното чудовище. Едно рибоподобно създание с човешки ръце се опита да забие в плътта му острите си зъби. Кимериецът прониза окото му с ножа, а миризмата на кръв събра цяло ято животни изроди, които разкъсаха на парчета ранения си събрат и го погълнаха.

Болка пронизваше дробовете му, но Конан не спираше да плува. Знаеше, че чудовището е точно пред него, но нямаше представа до каква дълбочина стига издутото му туловище. Ако не успееше да мине под него, щеше да се обрече на сигурна смърт.

Кървавочервеното сияние пред него стана болезнено ярко. То смътно осветяваше плътна маса от провиснали израстъци, подобни на водорасли. Между тях плуваха някакви дребни същества. Отблизо израстъците заприличаха на дълги, тънки пипала, покрити отгоре с бодли. Конан беше сигурен, че това трябва да е долната част на чудовището. Той се гмурна надълбоко, така че да не докосне пипалата, макар че усещаше в гърдите си непоносима болка.

Докато плуваше под страшилището, Конан установи с още по-голям ужас, че дребните същества между змиевидните израстъци са миниатюрни подобия на чудовището над него. Може би това са неговите малки? Или нещото е накарало езерните обитатели да се превърнат в негови подобия?

Дробовете му почти се пръскаха, когато Конан отмина бодливите пипала и започна да изплува. Не знаеше колко дълбоко се е потопил, но усещаше, че трябва незабавно да си поеме въздух, иначе щеше да се удави. На фона на червеното сияние пред очите му плуваха черни петна — значи всеки момент можеше да изгуби съзнание.

Изскочи рязко на повърхността и изпълни гърдите си с въздух, като почти се задави от нагълтаната вода. Само няколко секунди Конан можа да диша и да усеща как тялото му възвръща силата и чувствителността си. После се обърна да разгледа какво има отзад.

Първото нещо, което видя, беше кръглата, променлива фигура на езерното чудовище, което все още беше прекалено близо до него. По грапавата му кожа прескачаха повече огнени искри, отколкото предишната вечер, а над отворената му паст стояха не по-малко от шест пипала и изстискваха пищящите жертви като зрели плодове. Очевидно нещото се беше възбудило до такава степен, че беше започнало да хваща напосоки жертвите си от тълпата на брега. Конан си позволи в продължение на една безценна секунда да изпита надеждата, че сред онези, на които противното същество изстисква кръвта, са Сетмий, Агла и Набо. Зад извънземното се чуваха паническите крясъци на бягащата навалица. При мисълта за изненадата и объркването им Конан се изсмя. Надяваше се чудовището да е пощадило другарите му, но когато всички са обречени и никой никому не може да помогне, трябваше всеки да се оправя сам.

Кимериецът се наруга за загубеното време, обърна се и заплува към далечния бряг. Отначало внимаваше да не привлече вниманието на езерното същество. Но то очевидно си имаше приятно забавление. Когато усети, че се е отдалечил достатъчно, Конан премина към равномерен кроул, който бързо го приближаваше към отсрещния край.

Плуването му се стори много дълго. Неведнъж той усети до краката си допира на люспести или слузести кожи. Всеки път вадеше ножа и се приготвяше за отбрана, но нищо не го нападна. Най-сетне чу как вълничките тихо се бият в каменистия бряг. Прекалено уморен, за да се изправи, Конан изпълзя на брега на четири крака и задъхан изтръска водата от черната си коса. Вцепени се, когато видя чифт мургави крака само на няколко сантиметра от лицето си. До тях стоеше забита дръжката на бойна секира, върху която се подпираше собственикът на краката. Конан вдигна очи и видя познато лице, което му се хилеше.

— Добре дошъл на размирната страна на езерото, приятелю — поздрави го Гома.