Джон Робертс - Съкровището на Питон

Конан скочи на крака:

— Мислех си, че може да те намеря тук.

— Така и стана.

Гома не беше сам. До него стояха десетина или повече воини, а излъсканите върхове на копията им проблясваха на лунната светлина.

— Видяхме суматохата от стената на крепостта и слязохме да проверим по-отблизо какво става. Богът на езерото тази вечер май празнува.

— Разочарова се, защото аз отказах да му послужа за вечеря — поясни Конан.

Гома избухна в смях:

— Щеше да бъдеш корав залък дори за езерното божество! Хайде, да се връщаме в крепостта. Искам да ми разкажеш някои неща.

— Аз също бих се радвал, ако ми отговориш на някои въпроси — избухна Конан. — Защо ни изостави точно когато най-много имахме нужда от помощта ти?

— Мери си приказките! — предупреди го Гома. — Тук аз заповядвам и само аз мога да искам обяснения. Виждаш, че тези бойци ми се подчиняват.

Конан наистина бе забелязал, че останалите се отнасят почтително към бившия им водач.

— Вярно. И съм почти сигурен, че знам кой си. Какво от това? Пътешествахме заедно, а ти изчезна без никакво предупреждение.

Гома се засмя:

— Не се плашиш лесно. Но пък от друга страна, ако някой се противопостави на езерното божество и успее да му избяга, значи не е като останалите хора. Добре, ще ти обясня, но после ще престанеш да ми дотягаш.

Гома и преди се държеше високомерно, но сега беше станал надменен.

— Когато предложих услугите си на тебе и на останалите бели хора, аз се съгласих да ви заведа до Рогата на Шушту. Това и сторих. Нямах други задължения към вас. Оттам нататък положението беше почти толкова неясно за мене, колкото и за вас. Преди да предприема нещо, трябваше да разбера как стоят нещата тук, а бях сигурен, че ако ви хванат заедно с мене, ще ви убият.

Стръмната пътека ги отведе до висока стена, издигната от големи, грубо изсечени камъни. Градежът беше внушителен, но по него нямаше никаква украса. Конан предположи, че крепостта е строена от бегълците на унищожения Питон, преди да се изродят под влияние на езерното излъчване. На входа беше поставена нова дървена порта. Стражите поздравиха Гома на влизане и затвориха вратата зад гърба им. Тя скърцаше на грубо изработените си панти и се заключваше с дървена греда, която се промушваше през железни халки.

Стената ограждаше едно доста голямо селище от пръстени колиби, покрити със сламени покриви. Мъже и жени се бяха изкачили на пътеката под бойниците, за да наблюдават суматохата при езерото, но сега се слязоха, за да разгледат новодошлия. Гома им каза няколко думи и те се отдалечиха.

— Казах им да се разотидат по домовете — осведоми Гома кимериеца. — На сутринта ще могат да те разглеждат колкото си искат, пък тогава ще има повече светлина, за да те видят по-добре.

В центъра на крепостта имаше нисък, квадратен бункер, но Гома не тръгна към него, а заведе Конан в просторна колиба, поне четири пъти по-голяма от останалите. Там влязоха, Гома се настани на ложето от животински кожи и махна с ръка на Конан да седне.

— Преживя трудна вечер, чужденецо — отбеляза чернокожият. — Ял ли си нещо, пил ли си?

— Кром ми е свидетел, че от обяд не съм сложил в устата си нито залък. Оттогава се бия, боря се или плувам. Умирам от глад.

Гома плесна с ръце и слугите сложиха пред тях подноси с храна и кратуни с пенлива бира. После махна с ръце да ги оставят сами и изчака, докато гостът му възстанови силите си с помощта на месото, хляба и плодовете, които поля с няколко кратуни от опияняващата напитка. Като се нахрани, Конан се облегна на една от възглавниците.

— Когато ни представиха на крал Набо — започна да разказва кимериецът, — той много искаше да разбере кой ни е довел дотук и беше извънредно недоволен от отговорите ни. След това измъкнахме някои сведения от преводача.

— Преводач ли? — попита Гома. — Това да не е робът Кафи? По времето на баща ми беше пастир, но после го взеха в двора, защото можеше да говори с чуждестранните търговци.

— Същият. Разказа ни за гражданската война, но се боеше да не издаде прекалено много, макар че охраната не го разбираше. Обясни, че в долината все още има бунтовници. Каза също, че след битката, в който бил убит стария крал, не са могли да намерят тялото на младия му син.

Гома се усмихна:

— Нищо не убягва на вниманието ти, приятелю. Вярно е, аз съм този син и успях да го докажа на бунтовниците. Скитах дълги години, опознах други народи и други начини да се воюва, при това дадох на хората тук достатъчно време да се отвратят от моя чичо Набо.