Джон Робертс - Съкровището на Питон

Петимата с Кафи седяха близо до огъня. Четиримата моряци, с пълни стомаси и приятно замаяни от виното глави, кротко похъркваха на припек.

— Момчетата се бият добре, когато са будни — защити се Улфреде, — а и при такива добри фехтовачи като нас — той махна с ръка към другарите си, — ще се справим без проблем с чернокожите разбойници. Трябва само да обмислим внимателно всичко и да нападнем внезапно, когато най-малко очакват.

— Само че те имат лагери из цялата долина — изтъкна Улфило. — Бас ловя, че на всички е пратено съобщение да ни държат под око.

— Вярно, може да се наложи да бягаме и да се бием — увереността на ваниреца беше непоклатима. — Обаче мъже като нас не бива да се плашат от тази възможност. Само си помислете каква награда ни чака, ако успеем!

— Кога ще бъде най-добре да опитаме? — попита Спринголд.

Улфило помисли известно време.

— Привечер, докато се връщаме обратно към града. Най-добре е през целия следобед бавно да се придвижваме към крепостта. Щом се насочим към града, те би трябвало да отслабят малко бдителността си. Тогава трябва да нанесем удара. Като почне да се стъмва, е по-вероятно да стигнем крепостта, без да ни забележат.

— Планът е добър — съгласи се Конан. — С копията си стигат надалеч, а и щитовете им са големи. Но нямат ризници. Червенобради, кажи на моряците си да метнат бързо копията, после да извадят мечове и веднага да започнат ръкопашен бой. Така ще имат преимущество.

— Ще им кажа. Ами той? — Ванирецът кимна към Кафи. Преводачът беше задрямал, тъй като не можеше да следи разговора, който се водеше на северно наречие.

— Трябва да дойде с нас — намеси се Спринголд. — Ще ни трябва, за да се разберем с бунтовниците.

— Всички ли сте убедени, че планът е добър? — попита Малия, която силно се съмняваше, че ще успеят.

— Трябва да сторим нещо и то скоро — отговори й Конан. — Иначе ще се превърнем във вечеря за гадния рибешки бог.

Останалите кимнаха в знак на съгласие.

— Значи всичко е решено — сложи край на разговора Улфило. — Ще следваме плана.

Продължиха да ловуват през целия следобед, но не бяха особено съсредоточени и често пропускаха лесен дивеч. Непрекъснато говореха и се смееха, за да приспят бдителността на охраната. Улфреде се правеше на отчаян от лошия си късмет, но в същото време тайно даваше нареждания на хората си. Моряците се хилеха при мисълта за предстоящата схватка. Те се бояха много повече от езерното чудовище, отколкото от численото превъзходство на противника си.

Слънцето докосна върховете на западните планини и Улфило обяви почивка.

— Кажи им, че се връщаме обратно — нареди той на преводача.

Кафи каза няколко думи на охраната и войниците се обърнаха в посока към града.

Известно време се влачеха бавно, сякаш бяха уморени от заниманията през деня. Навлязоха в едно дефиле между хълмовете, където не можеха да ги виждат от съседните селища и Улфило викна:

— Сега!

В миг пътешествениците се обърнаха и метнаха късите си ловни копия. Трима воини паднаха пронизани. Други бяха ранени, трети останаха без щитове. Водачът на охраната извика нещо и воините се хвърлиха напред.

Конан успя едновременно да отскочи, за да избегне едно тежко копие, и да отреже със свистящия си меч ръката на един висок боец. Около себе си чуваше ударите на мечовете върху кожените щитове и зловещия звук, който издаваха остриета, когато се забиваха в човешка плът. Видя как един от моряците падна със забито в гърлото копие, докато се опитваше да извади кортика си от корема на своя противник.

Изненадата донякъде компенсираше численото превъзходство на бойците, но при ръкопашен бой липсата на щитове им пречеше. Всеки от мъжете трябваше ловко да отскача и умело да върти меча. Улфреде посичаше враговете си със своя тежък ванирски меч. Аквилонците също се биеха смело. Но и местните воини се сражаваха с ярост и умееха да си служат с оръжието.

Изведнъж Малия изпищя. Бяха й казали да стои настрани от боя. Кимериецът рискува да хвърли един поглед към нея, за да разбере какво не е наред. Видя, че я обкръжават няколко космати фигури.

— Бумбана! — извика Конан и в същия миг разсече на две един от чернокожите бойци. Повечето от охраната бяха мъртви, но на тяхно място се появиха косматите получовеци. Кимериецът прониза един с меча си и отряза главата на втори, но видя как трима плениха Спринголд. Улфило и ванирецът стояха с допрени гърбове и се защитаваха яростно.

Конан нямаше време за останалите. Пред него се изпречи море от озъбени муцуни, криви ръце и безформени пръсти, които стискаха груби оръжия. В сравнение с гъвкавия като тигър кимериец получовеците изглеждаха тромави, но бяха бързи и силни. Конан знаеше, че трябва да се отскубне и да избяга, но едва взел това решение, една тояга го удари по тила, пред очите му причерня и той рухна на тревата. Тоягата се стовари още веднъж върху главата му и всичко потъна в мрак.