Джон Робертс - Съкровището на Питон

Пътешествениците мълчаливо се прибраха в стаята си. Малия заговори първа, докато се настаняваха на тръстиката.

— Какво беше това нещо? Наистина ли беше божество?

— Мисля, че не — отговори Спринголд, докато събуваше многократно кърпените си обувки. — Мисля, че беше нещо далеч по-непознато.

— Какво искаш да кажеш? — попита Улфило.

— Формата му, цялостният му вид предполагат морета, които са далеч от този свят — Гласът му звучеше немощно, без обичайната жизнерадостност. — Мисля, че произходът му не е земен.

— Но е божество, нали? — настоя Улфреде.

Ученият сви рамене:

— Кой знае какво е бог и какво не е? Това същество упражнява силна власт върху тукашните хора. Мисля, че е променило същината на всички езерни обитатели. Божество или не, силата му е божествена.

— Не ме интересува какво е това отвратително нещо — ядоса се Конан — и не ми харесват хората, които го тачат. Според мене трябва да се измъкнем оттук колкото се може по-бързо.

— За това няма спор. Тук не намерихме следа нито от брат ми, нито от съкровището. Но къде можем да отидем?

Конан се изправи до един от прозорците и посочи отвъд езерото:

— Погледнете!

Всички се надигнаха от пода и се скупчиха до кимериеца. По хълмовете от другата страна на езерото, където по-рано бяха видели втория град, сега блещукаха огньове.

На следващия ден поискаха разрешение да отидат на лов.

— За какво ви е да ловувате? — попита кралят чрез преводача си. — Нима нямам месо в изобилие?

— Вярно е, крал Набо — потвърди Улфило, — гостоприемството ти е безкрайно щедро. Но в нашата страна ловът е основното развлечение на благородниците и ние го харесваме повече от всичко.

— А, харесва ви да убивате! — усмихна се разбиращо кралят. Това той можеше да проумее. — Тогава, разбира се, можете да отидете на лов. Ще ви дам ескорт от воини с бели пера.

— Не ни трябват пазачи — възрази Конан.

— Настоявам — усмихна се пак Набо.

— За нас ще бъде чест — побърза да вметне Спринголд. — Ще бъдете ли така добър, господарю, да ни предоставите вашия слуга Кафи? С негова помощ ще можем да говорим с ескорта си и, ако се наложи, с останалите ви поданици.

Крал Набо махна с ръка в знак на съгласие:

— Приятен лов, приятели — сърдечно се засмя той.

— Не ми харесва как си играе с нас този дивак — оплака се Малия, докато се отдалечаваха от града с преметнати през рамо копия. Четиримата моряци следваха водачите си, а зад тях маршируваха в две редици двайсетина бойци с бели пера на главите.

— Обаче каква игра би могъл да играе? — зачуди се Улфреде. — Нищо не иска от нас, почти не ни е разпитвал, освен дето искаше да знае кой ни е довел дотук.

Конан се обърна към Кафи:

— Защо кралят смята, че ни е нужна охрана?

Кимериецът посочи с палец през рамо към воините с безизразни лица, които ги следваха по петите.

— Господарят ми се бои, че може да ви нападнат — отвърна робът.

— Да ни нападнат? — повтори Улфило. — Кой да ни нападне? Тука има ли разбойници?

— Разбойници, да, а също така, ъ-ъ-ъ, бунтовници.

Кафи почти прошепна последната дума, като хвърляше неспокойни погледи назад към войниците, макар те да не разбираха кушитски.

— Най-накрая се добрахме до нещо — рече Конан. — Кафи, разкажи ни за бунтовниците. Забрави кучетата отзад. Ако някой подразбере какво си говорим, ще го убия.

— Добре. Ако ме попитат, ще кажа, че съм ви разказвал за местността и за дивеча.

— Браво на тебе — похвали го Улфило. — А сега говори.

— Крал Набо имаше брат. Той беше по-голям от него и след смъртта на баща им, се изкачи на престола. Този крал, чието име беше Чайяк, изостави ритуалите на езерния бог и с това много разгневи Агла.

— Защо направо не уби отвратителното нещо? — попита Спринголд.

— Дори кралете се боят от Агла, защото магиите й са силни, а проклятията й действат надалеч. Тя започна да говори пред народа, като предричаше страшни бедствия заради това, че кралят е отхвърлил божеството. Хората започнаха да негодуват, особено сред бойците с белите пера.

— А кой командваше тези бойци? — попита Улфило, който беше най-наясно от всички по политическите и военните въпроси.

— По много древна традиция техен командир е по-малкият брат на краля.

— Следователно, командвал ги е Набо — рече Улфреде.

— Точно така.

— Моля, продължавай — подкани го Малия.

— Агла хвалеше Набо като богобоязлив принц с чувство за дълг, като човек, който е подходящ за крал и който би възобновил древните обичаи. Той организира въстание и прогони законния крал от града с помощта на своите войници. На негова страна минаха и войниците със сини пера, макар и не много охотно.