Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Не го притискай — тихо посъветва Улфило кимериеца.

— Как се казваш? — попита Конан.

Мъжът очевидно изпита облекчение от смяната на темата.

— Името ми е Кафи. Баща ми наистина е стигиец — търговец, който държеше търговски склад и имаше цели кервани от роби на река Зархеба. Майка ми беше от Куш, негова държанка. Докато карахме стадо добитък към един пазар на юг от Зархеба, ме плениха роботърговци и ме продаваха от пазар на пазар в продължение на две години. Накрая попаднах при някакви ниски хора с дръпнати очи. Прекараха ме през някаква пещера, която прорязва Скалистите планини откъм север. Продадоха ме на бащата на крал Набо. Първо бях пастир, но бързо се издигнах, защото съм способен и знам чужди езици.

— Значи тази долина не е чак толкова затворена за външния свят, както каза по-рано — отбеляза Улфреде.

Кафи сви рамене:

— Никой народ не се изолира напълно от останалите. Крал Набо има нужда от желязо и платно, а и тукашните жители, също като останалите хора, ценят пъстрите стъклени мъниста и огледалата. Понякога им трябват роби, а понякога самите те имат роби за продан. Но на никой чужденец не се позволява да остане по-дълго, отколкото е необходимо за търговията.

— А нас как ще ни приемат?

— Това зависи от господаря ми. Тук волята на крал Набо е единствения закон. Днес е решил да ви забавлява. Ако му доставите удоволствие, може да ви изпрати да си вървите по пътя с подаръци. А ако ли не — преводачът отново сви рамене, — сигурно ще ви избие до един.

Починаха си, дори успяха да поспят до свечеряване. Събуди ги бой на барабани пред кулата. Донесоха им кани с вода и дрехи, направени от плат, явно купен от пътуващите търговци. Всички, освен Конан, свалиха дрипите и се преоблякоха в новите пъстри роби, над които препасаха оръжията си.

— Поне засега ни посрещат гостоприемно — обнадежди се Спринголд.

— Това може да се промени всеки момент — отрезви го Улфило. — Благосклонността на един крал е нещо непостоянно, а на варварските крале е най-малка.

— Жените им са доста привлекателни — отбеляза един от моряците. — Докъде според вас се простира гостоприемството на този крал?

— Ти стой по-настрана от жените — предупреди го строго Улфило. — Разрешавам само, ако самият крал ти предложи някоя.

— Не е толкова лесно да стоя далеч от тях — оплака се моряка. — Пътуваме отдавна и то без женска компания.

— Така е — замърмориха и останалите.

— Този крал отсече главата на един човек само защото той кихна в негово присъствие — усмихна се саркастично Конан. — Според вас какво би отсякъл, ако разбере, че си имате работа с жени от техния народ?

Моряците изведнъж станаха сериозни и млъкнаха.

Когато залязващото слънце обля водите на езерото със зловеща червенина, в стаята им влезе Кафи.

— Кралят приготви пир във ваша чест — обяви той. — Бъдете така добри да ме последвате.

Улфило се обърна към Спринголд:

— Вземи торбата с подаръците — нареди той. — Останали са няколко, които са подходящи и за крале. — После заповяда на останалите: — Искам всички да се държат колкото могат по-прилично. Не сме изминали толкова път, нито сме преодоляли толкова трудности, за да си оставим костите на това място, или да си тръгнем с празни ръце.

— По тази точка сме напълно единодушни — горещо го подкрепи Улфреде.

— Надявам се, че за вечеря няма да има риба — рече Малия.

— Ще ядете каквото ви сложат — посъветва ги Конан. — Има много по-страшни неща от това да хапне човек отблъскваща риба.

След като се спуснаха по стълбите през лабиринтите на кулата, те бяха настанени в една огромна стая на възглавници от зеброва кожа, където прислужници им вееха с ветрила, други свиреха на флейти и барабани, а пред тях кръшно извиваха тела танцьори. Мъже с демонични маски подскачаха на кокили и се замеряха един друг с надути мехури от животни, а полуголи жени, намазани с различни масла, се въртяха енергично, следвайки сложните ритми. Деца пляскаха с ръце и пееха мелодични, странни, многогласни песни.

Танците и песните достигнаха кулминацията на своя екстаз, когато от кулата излезе кралят със свитата си. Непосредствено зад върховния владетел крачеше противната Агла.

— Коя е тази грозна стара маймуна? — попита Улфреде Кафи.

— Внимавай какво приказваш — предупреди го преводачът. — Тя умее да чете сърцата на хората, дори и без да разбира езика им. Член е на кралското семейство и се пада май пра-прабаба на краля. Говори се, че е на повече от двеста години и е удължила живота си с някакви невероятни магии. Тя разкрива заговорите срещу краля, който събуди подозренията й, го постига ужасна смърт.