Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Колцина са избягали от Питон със съкровището? — попита Конан.

— Само няколко кораба — отговори Спринголд, зашеметен от останките на минало великолепие.

— Тогава кой е изработил това? — продължи да се интересува кимериецът. — Една стигийска кралска гробница се строи от населението на цяла провинция, при това понякога в продължение на цял живот.

— Ами… не знам, но трябва да има някакво обяснение — запъна се Спринголд. — Може би са заварили в долината многочислен народ и са го поробили.

— Стига сме се занимавали с това — прекъсна ги Улфило. — Имаме си достатъчно грижи.

Охраната им спря пред каменна платформа, която започваше в подножието на кулата. На равни разстояния покрай платформата имаше колове с височината на човешки ръст и на всеки кол беше забучена по една човешка глава. Някои бяха вече голи черепи, по други имаше тук-там плът, а трети бяха почти пресни.

— Ужасна гледка — отбеляза Улфило.

— Някой череп да ви е познат? — попита Улфреде. Въпросът му накара Малия да потрепери.

— По-пресните са все на чернокожи — отговори Спринголд. — Що се отнася до останалите, всички черепи си приличат.

През входа на кулата забелязаха някакво движение вътре и всички хора на площада, включително съпровождащите ги воини, се хвърлиха по лице на земята. Всеки вдигна дясната си ръка с длан към вратата и взеха да скандират в ритъм.

От кулата се показа мъж, висок почти два метра и половина. Тялото му беше цялото покрито с мускули — виждаше се ясно, защото той не носеше друго облекло освен накити и една къса леопардова кожа. Би бил хубав и внушителен, ако не беше прекалил с обичайните рисунки по кожата. Всеки квадратен сантиметър от тялото му беше покрит с тях.

Малко зад гиганта вървеше дребно, съсухрено същество от неясен пол. Гротескното същество отвори розовата си беззъба уста и изкрещя нещо. Воините в миг скочиха, сграбчиха пленниците си за ръцете и ги принудиха да паднат на колене.

— Не коленича пред диваци! — извика Улфило.

— Обикновено и аз не го правя — хладно му отвърна Улфреде. — Но в този случай май е препоръчително.

— Да, засега се примирете с позора — изръмжа Конан. — По-късно ще дойде време за отмъщение.

Зад гиганта се мъкнеше пъстра свита — неимоверно красиви жени, които носеха ветрила, цветя или гърнета с благоухания, подскачащи джуджета и други недъгави създания, група яки музиканти, които удряха барабани, надуваха рогове и гайди. Един мъж, върху чието лице беше изрисувано като маска на смъртта, носеше прехвърлен през рамо меч. Острието беше широко и издуто, с отрязан връх. Не беше нужна кой знае каква проницателност да се разбере, че това е палачът.

Гигантът каза нещо и напред излезе средно висок мъж. Той носеше широка роба на червени и сини ивици, с множество украшения по ръцете и врата си. За голямо учудване на пътешествениците, мъжът се обърна към тях на прекрасен кушитски.

— Кои сте вие и защо сте дошли в земята на крал Набо? На чужденци от другата страна на планината е забранено да стъпват по свещената земя на долината.

— Ти обаче изглеждаш и звучиш като чужденец — възрази Конан. — Бих се заклел, че си роден от стигиец и кушитка.

Мъжът беше поразен.

— Вярно е. Дойдох тука като роб, пленен отвъд планините и продаден от търговци. Издигнах се на служба при крал Набо и сега съм негов съветник. Питам ви пак: каква работа имате тук?

— Търсим брат ми — отговори Улфило. — Казва се Марандос и преди време е дошъл тук с отряд мъже. Смятаме, че е минал невредим през Прокълнатия проход и е проникнал в кралството ви.

— А той какво е тръгнал да търси тук?

Единодушно бяха решили, че ще бъде грешка, заобиколени от силен и враждебен народ, да признават истинските си намерения. Ето защо бяха подготвили една версия за подобен случай.

— Брат ми е търговец и е тръгнал за насам да търси нови пазари за стоката си — желязо, платна, накити.

Мъжът преведе думите му и за учудване на пленените те накараха миниатюрното, гротескно същество да се засмее гръмко. После то забъбри нещо, сочейки пришълците с костеливия си, увенчан с дълъг нокът пръст.

— Агла казва, че лъжете — поясни преводачът. — Казва, че сте подли крадци, дошли да грабят страната ни.

Тази реплика поне изясни въпроса с половата принадлежност на странното създание.

— Защо смята така? — попита Улфило, обиден и уязвен, че го смятат за лъжец.

— Казва, че сте дошли тук да търсите съкровище — древните богатства на боговете ни.