Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Разбрано — обобщи Улфило, после се обърна към преводача. — Предай на своя господар нашата най-сърдечна благодарност и му кажи, че сме му признателни за неговата щедрост след дългото, изпълнено с трудности пътуване.

Кралят очевидно остана доволен от отговора. Той каза нещо на преводача и на прислугата зад гърба си, после се обърна и влезе обратно в кулата.

— Елате с мене — покани ги преводачът. — Ще отседнете в дома на краля.

— Бих предпочел всеки друг дом — измърмори Улфило, — но няма как да откажем. Хайде! Конан, Улфреде, запомнете добре всички входове.

Ванирецът се засмя:

— Винаги го правя. Изпълнявам заръката от „Поемата за добрия съвет“: „Не влизайте в никой дом, без да огледате вратите и прозорците, защото може да се наложи да си тръгнете бързо и не по пътя, по който сте дошли“.

— Звучи точно като поема, сътворена от ванирец — засмя се Малия, въпреки че изобщо не й беше до смях.

— Ние сме практичен народ. В тази поема има все такива полезни рецепти.

Последваха преводача в огромната каменна сграда. Тя се оказа по-голяма, отколкото им се стори отвън. Беше извънредно странна, тъй като стените, таваните и подовете сключваха най-различни ъгли, цялата беше като лабиринт, но на различни нива. Беше осеяна с каменни стълби и мостчета, които като че не водеха наникъде. Към древната постройка местните жители бяха прибавили паравани и тавани от дърво, бамбук и слама.

— Кой безумец е строил това място? — попита Конан.

— Ами аз… аз не знам — заекна Спринголд. — Каменната зидария напомня на ранностигийска изработка, но такъв вид строеж не съм виждал никога. Може би само в някои много древни рисунки, които се пренебрегват, защото отдавна се смятат за дело на някой луд художник.

Кралят и свитата му изчезнаха в тъмната част на лабиринта, а преводачът преведе Конан и другарите му през една площадка, после нагоре по поредица от стълби към стаи, осветени от тесни прозорци. Стените и тавана имаха все същия странен наклон, но беше чисто, а подът беше застлан с току-що откъсната тръстика.

— Гледайте! — извика Малия и посочи към един от прозорците. Всички се скупчиха пред него, погледнаха навън и с учудване видяха широко езеро. Водите му бяха извънредно тъмни и необичайно спокойни.

— Сега знаем откъде идва рибата — отбеляза Улфреде.

— Такава странна риба като онази, която видяхме, може спокойно да идва от такова езеро — съгласи се Спринголд. — Видът му въобще не ми харесва.

— Наистина — с тревога се съгласи Конан — в него има нещо странно.

Езерото имаше почти идеално кръгла форма и, доколкото кимериецът можеше да прецени, беше разположено точно в средата на долината, в нейната най-ниска точка. Очевидно всички потоци от местността се вливаха в него.

— Някъде трябва да има оток — рече Конан, — но не го виждам.

— Може би водата се отича в подземни пещери — предположи Спринголд.

— Имаме да обсъждаме много по-важни въпроси от едно странно езеро — скара им се Улфило. Той се дръпна от прозореца и седна на пода. — Защо тези хора не искат да ни кажат нищо за Марандос? Сигурни сме, че той е влязъл в долината. Защо го крият от нас?

— Може да са го убили — отговори Спринголд.

— Видяхме как онзи нещастник беше заклан само защото кихна — възрази кимериецът. — Не мисля, че крал Набо би прикрил едно незначително кръвопускане.

— Може би не знаят нищо за него — обади се Малия. Тя все още стоеше до прозореца и гледаше към езерото.

— Как така няма да знаят? — учуди се Улфило.

— Погледнете отвъд езерото към ниските хълмове. Дали ме лъжат очите, или виждам там друг град? — възкликна Малия.

Още веднъж се събраха при прозореца. Проследиха накъде сочи пръстът й и наистина различиха група постройки, явно дело на човешки ръце.

— Може да е там! — продължи Малия. — Възможно е долината да се обитава от повече от едно племе и между племената да съществува вражда. Това обяснява предпазливостта на краля.

Улфило се почеса по брадата.

— Да, възможно е. Но няма как да разберем дали в онази купчина камъни изобщо живеят хора. Разстоянието е прекалено голямо.

— Не виждам дим — обади се Улфреде, — но пък и оттук не би могъл да се види. Виж, ако имаше светлина от факли, щяхме да я забележим.

Конан се извърна към преводача и го попита на кушитски:

— Какъв е онзи град на хълмовете?

— Нищо особено — побърза да отговори преводачът. — Просто стари камънаци. — На лицето му обаче беше изписан явен страх.