Джон Робертс - Съкровището на Питон

— А Марандос? — попита Спринголд.

В този момент един от зрителите кихна. Крал Набо хвърли разсеян поглед в посоката, откъде дойде звукът, а Агла посочи смутителя на реда. Охраната моментално се хвърли към тълпата и измъкна отпред разтреперания нещастник. Беше мъж, облечен само с препаска, без накити. Ако се съди по залепналите към кожата и дрехите му стърготини, беше занаятчия.

Кралят махна небрежно към човека с изрисувано като череп лице. Той важно се приближи към жертвата, която воините бяха поставили на колене, с извити зад гърба ръце. Нямаше нужда от насилие, защото мъжът изобщо не се съпротивляваше — очевидно бе примирен със съдбата си. Палачът хвана меча с две ръце и се впусна в буен танц около осъдения под звуците на барабаните. Той правеше сложни извивки с меча, като от време на време се приближаваше съвсем близо до жертвата си и прокарваше острието по врата й. Всеки път, когато усетеше студеното желязо, мъжът потръпваше като в агония и се втрещяваше от ужас. Лицето му посивя, от отворената му уста потече слюнка. Изглеждаше полумъртъв.

— Защо направо не убият нещастника? — изръмжа Конан.

— Този крал май има доста палав нрав — отговори книжовникът.

Палачът скочи във въздуха с безумен вой, завъртя се два пъти и се приземи на една ръка разстояние от осъдения. Широкото острие описа бляскав кръг и главата на жертвата, все още с изписан по лицето ужас, се търколи към платформата. Пазачите пуснаха гърчещото се тяло и то продължи да потрепва на земята. Рукна река от кръв.

Агла заврещя, скочи напред и грабна главата, после я вдигна високо и повтори танца на палача, без да обръща внимание на кръвта, която пръскаше по мръсните й дрипи. Танцувайки, тя се приближи до платформата и набучи главата на един свободен кол, сред смеха и аплодисментите на тълпата.

— Не мога да разбера какво значи това — сподели Спринголд, — освен че не е желателно да се киха в присъствието на краля.

— Моля се етикетът в кралския двор да не е много сложен — уплашено рече Малия.

Крал Набо каза нещо на преводача.

— Моят повелител желае да знае кой ви доведе дотук.

— Следвахме описанието на древен пътешественик — обясни Спринголд и вдигна една от книгите си. Преводачът я взе и я поднесе на краля, като му показа как се обръщат страниците. Негово величество разгледа една-две страници, после заговори.

— Моят повелител не вярва, че знаци върху страници могат да преведат някого през огромни, непознати страни. Иска да знае кой ви е довел тук — настояваше преводачът.

— Но вие не разбирате — настояваше Спринголд. — Човек, който познава изкуството на писмото, може да научи чрез писмото дори тайните на далечни земи.

— Аз те разбирам — отвърна преводачът. — Виждал съм много книги и мога да чета на стигийски. Ще се опитам да обясня на крал Набо.

Няколко минути кралят и съветникът му разговаряха, после негово величество се намръщи и поклати глава. Агла слушаше внимателно и възклицаваше със скърцащ, скимтящ глас.

— Моят повелител казва, че трябва да сте имали водач, който да ви преведе през опасностите на планината и пустинята, а Агла смята, че писмото ви е магия, безсилна по нашите земи.

— Не сме дошли тука да правим магии — нетърпеливо се намеси Улфило, — а да търсим брат ми. Няма ли да ни кажете дали знаете нещо за него?

— Не е разумно да бъдете настоятелни пред крал Набо — отвърна преводачът и кимна едва забележимо към току-що отрязаната глава.

— Кажете тогава на краля, че намеренията ни са напълно миролюбиви — рече Спринголд, — че молим за неговата закрила и гостоприемство, докато сме в страната му, за да можем да намерим изгубения си роднина.

Преводачът предаде тези думи на краля. Набо кимна, а устните му се извиха в усмивка. Агла избухна в дрезгав смях, който беше по-отвратителен дори от яростното й грачене.

— Този смях не ми харесва — притеснено каза Малия.

— Какво е това същество? — зачуди се Улфреде. — Съветник? Вещица? Шут?

Конан изсумтя.

— Може да е и майка му.

— Много е вероятно от такава майка да се пръкне такъв син — присъедини се към него Малия, — защото и двамата са големи чудовища.

Млъкнаха, защото преводачът отново се обърна към тях.

— Моят господар ви приветства с добре дошли. Ще останете тук, в кралския дворец, а тази вечер ще дадем във ваша чест огромен пир.

— Най-добре да приемем без колебание — посъветва Спринголд другарите си.

— Така е — съгласи се Конан на аквилонски. — Животът ни в момента виси на косъм и за да се измъкнем оттук, със или без съкровище, трябва да узнаем повече за страната и за хората.