Джон Робертс - Съкровището на Питон

Не бяха подготвени за гледката, която ги чакаше в края на пътя.

— Наистина е град! — ахна Малия.

И наистина стената, която се възправяше пред тях, не би посрамила градове като Аквилония и Немедия или някое друго голямо поселение на хиперборейската нация. Над стената се виждаха високи кули и покривите на огромни сгради. По стените бяха издълбани странни, непознати фигури.

— Не е възможно тези хора да са построили подобно нещо! — рече Улфреде.

— Така е. — Спринголд говореше тихо, със страхопочитание. — Мисля, че пред себе си виждаме архитектурата на древен Питон, може би единствения останал образец от нея! Помислете само! Народът и градът са били унищожени, хиперборейските нашественици не са оставили камък върху камък. А тук, в дълбините на Черните земи, все още съществува един град от някогашната империя.

— Това не ми харесва — прекъсна го Конан. — Ако са дошли тук да скрият кралското съкровище, защо ще строят цял град? Вижте само размера на тези камъни!

Вече бяха достатъчно близо, за да им стане ясно какво иска да каже кимериецът. Размерът на блоковете, от които беше направена стената, беше наистина гигантски. Най-малките бяха с големината на скалата, която намериха паднала в прохода. А значителна част бяха дори по-големи.

— Според мене напречният камък в горната част на портата е дълъг цели двайсет и пет крачки — отбеляза Улфило. — Не бих искал да съм на мястото на генерала, комуто ще наредят да превземе това място с тарани и обсадни машини.

Не им дадоха възможност да разгледат по-подробно стената, а ги преведоха през портата и ги вкараха в града.

— В края на краищата не било чак толкова трудно да се превземе това място — рече Конан. — Вижте в какво състояние е вратата.

— Коя врата? — попита Малия. — Не виждам никаква врата.

— Точно това имах предвид — обясни кимериецът. — Дърветата отдавна са изгнили, а железните части са били разграбени.

— Вярно — подкрепи го Спринголд, като сочеше огромните квадратни дупки в подпорите на мощния горен праг. — Ето тук са били сложени грамадните панти. Дървото и желязото не издържат толкова дълго, колкото камъка. Дървото наистина отдавна е изгнило, а тези хора, или предците им, или някои други, които са минали оттук, са взели желязото, за да си направят оръжия.

— Да се надяваме, че са взели само това — измърмори Улфреде.

Действително сега видяха, че градът е почти в руини. Храмовете стояха изоставени и без покрив, също като останалите огромни сгради, които биха могли да бъдат театри, съдилища или покрити пазари. По-малките сгради бяха обитавани и имаха гротескни сламени покриви.

Градът явно имаше многобройно население, което се състоеше предимно от воини, окичени с бели или черни пера. Дърводелци и ковачи упражняваха занаята си под сламени или платнени навеси, жени счукваха зърно в големи хавани, с помощта на мощни дървени тояги. Кози, овце и птици пълнеха въздуха с шум и миризми. По-едрият добитък пасеше в някогашните паркове и богаташки градини. Гледката беше съвсем типична, като се изключи странния и зловещ фон на разрушения, величествен някога град.

Минаха покрай пазар, където животните се убиваха и разфасоваха на място, а ловци продаваха дивечово месо. В единия край на пазара висяха грамадни риби, в половин човешки ръст, нанизани като мъниста през хрилете.

— Поне не се вижда човешко месо — отбеляза един от моряците. — Това носи известно успокоение.

— Къде обаче ловят такава риба? — зачуди се друг. — Едва ли вирее в потоците, покрай които минахме.

Рибите не само бяха големи, но и бяха необичайно деформирани. Крушовидните им глави бяха с плоски лица, които по един отблъскващ начин наподобяваха човешка физиономия, а горните им перки имаха пет ребра и приличаха на ръце с ципи между пръстите.

— Не знам за вас — немощно изрече Малия, — но ако тук ни предложат да ядем риба, мисля да се въздържа.

Подире им се беше помъкнала голяма тълпа градски безделници и хора, изоставили работата, за да позяпат чудното зрелище. Процесията мина покрай два пиедестала, които някога са поддържали огромни статуи, сега вече рухнали, и се озова на широк площад, заобиколен с гигантски, полуразрушени сгради. Настилката беше червеникавокафява, а в противоположния край се извисяваше висока сто крачки масивна цилиндрична кула, която напомняше градската стена. Една непрекъсната ивица издълбани в стената фигури опасваше спираловидно кулата, като се прекъсваше единствено от няколкото тесни прозореца.