Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Каква стока трябва да носим? — попита Спринголд.

— Неща, от които чернокожите по крайбрежието имат нужда, а не могат сами да си ги направят — обясни Улфреде. — Те не вадят руда и не топят желязо, макар че някои племена го обработват доста сносно. Така че винаги се търсят железни кюлчета. Нужни са ви малки кюлчета, с които лесно се работи в селска ковачница. Готовите брадви и накрайници за копия, както и ножовете също винаги намират пазар.

— Ами мечове? — попита Спринголд.

— Там, по крайбрежието, не им вършат много работа. По-скоро използват мачете, което служи едновременно за проправяне на път през джунглата и като оръжие. Южните земи са земи на копието. Най-редовно се търгува с медни жици, стъклени мъниста, всякакви дрънкулки — звънчета, кречетала, огледалца. И платове, цели топове. Само че купувайте леки тъкани, боядисани в ярки цветове. Тежките вълнени платове не им вършат работа. Взимайте най-евтиния плат, който намерите. Изгодата е по-голяма, а на местните им е все едно качество. Дори най-хубавата материя изгнива бързо в онзи климат.

— Това май е добър съвет — каза Спринголд. — Конан, имаш ли да добавиш нещо?

— Натоварете един сандък с хубаво оръжие и евтини дрънкулки, като подаръци за вождовете. Те ще очакват и ще се засегнат, ако не получат нещо по-добро от онова, което имат останалите.

— А какво ще купуваме? — попита Спринголд. — Не сме тръгнали за това на тази експедиция, но трябва да изиграем добре ролята на почтени търговци.

— Единствената причина човек да отиде толкова далече е, за да намери неща, с каквито не може да се сдобие, по-наблизо. Слоновата кост е най-търсената стока. В Черните земи запасите от слонова кост са неизчерпаеми. Тя не се намира никъде другаде освен във Вендхя, а се цени навсякъде. Перата на щрауса и на другите големи птици също са много скъпи, а заемат малко място и почти не тежат. В някои райони има и перли, а тук-там местните хора намират късове самородно злато в потоците. Понякога ги пазят за размяна. Ако сте вещи в билкарството, ще намерите много растения и треви, подходящи за лекове и багрила, но аз никога не съм търгувал с тях. А що се отнася до робите, за тях винаги има добър пазар.

— Без роби! — разгорещено отсече Улфило.

— Точно така — присъедини се Конан — Аз не ходя на роботърговски експедиции.

— Защо не? — запита Улфреде. — Онези не са ни сънародници. Занаятът на роботърговеца се признава навсякъде, а и за да се сдобиеш с роби, дори няма нужда да слизаш от кораба. Щом разберат, че имаш какво да разменяш, местните вождове опустошават вътрешността и ти ги водят право на борда.

— Аз в такива начинания не участвам — настоя Улфило. Останалите кимнаха в знак на съгласие.

Улфреде вдигна рамене.

— Както решите. „Морски тигър“ и без това не е пригоден за търговия с хора. В трюма не можем да качим повече от двеста бройки, а повечето ще умрат, преди да стигнем пристанище, където можем да им искаме добра цена.

— Тогава значи се разбрахме — заключи Улфило. — Ще купим стока от местните търговци, докато ти се погрижиш за товара си. Ще започнем да качваме нашите неща утре следобед. След колко време ще отплаваме?

— Колкото може по-скоро — отвърна Улфреде. — Това е най-добрият сезон за плаване, не трябва да губим и ден от него.

— Кога започва сезонът на големите бури? — попита Малия.

Въпросът й накара Улфреде да избухне в смях.

— Личи си колко малко познавате морето. В Западно море сезонът на големите бури е по всяко време. Признавам, че най-често са в края на плавателния сезон, но трябва да си готов да препускаш пред вятъра във всеки момент. — Той се надигна от масата. — А сега трябва да се погрижа за кораба и товара си. Ако не намерите достатъчно от необходимите стоки в това пристанище, не се притеснявайте. Винаги можем да наваксаме в Хеми. Тук само осигурете достатъчно платове. Стигия произвежда изобилие от мъниста и накити.

— В Хеми може да чуем нещо за мъжа ми — добави Малия. — Последното цивилизовано пристанище, в което се е отбил.

Улфреде кимна.

— Да, възможно е да научим нещо за него.

Конан стана.

— Ще разгледам кораба — каза той. — И екипажа.

— Идвай тогава — подкани го Улфреде. — Мислех си, че по-скоро ще прекараш последните часове на сушата в гуляи. „Морски тигър“ дълго време ще ти бъде дом, кимериецо.

Двамата излязоха на ярката слънчева светлина и закрачиха към пристанището. Завариха една баржа да разтоварва част от калаените слитъци на „Морски тигър“. Улфреде размени две-три думи с човека от леярната за бронз и прегледа описа му, като го сравняваше със собствената си товарителница. След разтоварването на баржата ванирецът и кимериецът отидоха с нея обратно до кораба. Докато се приближаваха, Конан внимателно го разглеждаше. Конструкцията му беше хубава, отговаряше на първото му впечатление, а корпусът беше наскоро покрит с нов слой черна боя.