Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Следователно — заключи Спринголд — местните жители може да са по-дружелюбни към мирните търговци?

— Възможно е — съгласи се Конан, — но само ако са многобройни и добре въоръжени. Всички племена по крайбрежието са военнолюбиви — нападат се взаимно или ограбват корабокрушенците. Но са принудени да купуват нещата, които са им необходими и които не могат да си набавят с грабежи.

— Какво значи това? — попита Малия.

— Искам да кажа, че е възможно да нападнат търговците и да вземат каквото им трябва, макар да знаят, че това означава дълго време други търговци да не посетят бреговете им. Не мислят много за бъдещето.

— Познавам много мъже, които се държат по същия начин — отбеляза Улфило саркастично. — В цивилизованите земи им викаме крале и благородници.

— Вярно — отвърна Конан. — Дълбоко в себе си повечето сме диваци, независимо дали го съзнаваме, или не. Но повечето сме се научили да се въздържаме, за разлика от мъжете на власт и от крайбрежните чернокожи.

— Как се наричат тези хора? — поинтересува се Спринголд.

— Те наричат себе си борана — отговори Конан.

— Аха! В южен Куш хората наричат себе си палана, а в северен Куш има един планински народ, известен под името фатада. Тези два народа говорят много близки езици, които са разновидност на класическия кушитски. Може би борана са южен клон на същия народ?

Конан изгледа дребното човече почти с уважение.

— Твърде е възможно. Чувал съм ги само да крещят и да се заканват. Струваше ми се, че говореха на кушитски, но някои от другарите ми кушити смятаха, че биха могли да разберат думите им ако те ги произнасят по-бавно и с по-малко гняв.

— Ходили ли сте навътре в сушата? — попита Улфило.

— Откъм Брега на скелетите не сме. Но сме влизали навътре откъм други части на крайбрежието.

Малия се наведе към него.

— Какво представлява вътрешността?

Конан се загледа през прозореца, сякаш така можеше по-добре да си представи картината на далечните земи.

— Хората говорят за Черните земи като за една страна, но това не е вярно. Човек вижда само малка част от вътрешността и то само откъм една-единствена точка на брега и си мисли, че е видял цялата Черна земя, а това е глупаво. Повечето хора са чували за големите, страшни джунгли, пълни със зверове, със свирепи хищници и с още по-свирепи хора. Но така е само покрай морето. Само малка част от Черните земи е покрита с джунгла. Тръгнете навътре по течението на някоя от реките, особено покрай Зархеба, и може седмици наред да вървите сред джунгла, на места тя ставка толкова гъста, че трябва да си пробивате път с мачете. Друг път обаче само след половиндневен преход ще се окажете в планините. Домът на малките ловци. А може след два дни път да стигнете до плато, където има малко дървета, земята е покрита с трева и дивечът е в изобилие. Виждал съм толкова многочислени стада огромни антилопи, че надали аквилонските математици биха могли да ги преброят всичките.

— Чувал ли си някога за връх, наричан Рогата на Шушту? — попита Малия.

Въпросът върна Конан към настоящето.

— Не. Какъв е този връх?

Тя сви красивите си рамене.

— Просто ориентир, който съпругът ми споменава в писмото си.

Улфило й хвърли гневен поглед, а после се обърна към Конан:

— Е, кимериецо? Ще ни станеш ли водач?

Конан се замисли. По-безумно начинание нему беше предлагано. А в живота си беше виждал много глупави начинания. Човекът, когото търсеха, сигурно беше вече мъртъв. Бяха се запътили към най-враждебното крайбрежие, което някога е посещавал. От друга страна, мъжете изглеждаха способни, жената беше хубава, а и по-добри перспективи за него не се очертаваха. Преди месеци би се изсмял на такова предложение, но сега то криеше известна привлекателност. Пък и той беше отегчен от принудителното стоене, а това пътуване положително обещаваше приключения. Ако въпреки всякаква логика успеят, хиляда златни пари ще му стигнат за дълго време, може би докато войните започнат отново. Пък и Черния бряг го мамеше.

Още веднъж погледна през прозореца, сякаш надникваше отвъд хоризонта, към обширните, непознати земи. Какви простори лежаха там — може би колкото Западните и Източните земи взети заедно! По-голямата част от тях човек от неговата раса никога не бе зървал. Там имаше чудеса, за каквито учени като Спринголд не са и сънували. Имаше и ужасни неща, и то в изобилие. Но трудностите и битките бяха станали ежедневие в живота на Конан.

— Да, с вас съм — каза той накрая.