Джон Робертс - Съкровището на Питон

Обикновено една толкова привлекателна и богато облечена жена не би могла да направи и десет крачки в този район, без някой да я закачи, но сега мъжете с разбойнически вид, които тук се срещаха на всяка стъпка, се държаха на почтително разстояние и спазваха приличие. Но това не се дължеше толкова на добро възпитание, колкото на факта, че жената не беше сама. Човекът, който вървеше от лявата й страна, не би могъл да уплаши никого. Той беше енергичен дребен мъж, който бясно се разпалваше, приказваше много и бързо, като непрекъснато жестикулираше. Беше облечен в аквилонски пътни дрехи от кожа и кадифе, а оръжието му представляваше къс меч с решетъчен ефес 1 1 Ефес — Дръжка на ръчно оръжие. , каквито носят мнозина пътешественици.

Безопасното преминаване на жената се дължеше на другия мъж, който крачеше след нея. Той беше много висок, малко сух, но дарен от природата с дълги, силни крайници. Масивната глава с руса брада стоеше върху жилест врат, а гордият му, свиреп поглед непрекъснато обхождаше околността и бдеше за евентуална опасност. Ризницата, ако носеше изобщо, беше скрита под кожената туника, но на широкия, обкован с бронз колан висеше масивният меч на аквилонските воини, с дълго и широко острие, с огромна предпазна чашка, а дръжката завършваше с фигурата на грифон. Дръжката беше направена от кожа от акула, която някога е била грапава и перленосива на цвят, но с времето честата употреба и многото пот я бяха износили и тя беше станала гладка и почти черна. Дори само видът на ефеса подсказваше на всеки опитен боец, че този мъж знае как да те задържи на разстояние. Гъвкавата походка и лъвският поглед ясно подсказваха, че често е употребявал това оръжие.

— Ето го! — извика дребният мъж. — Албатрос! Виждате ли? Ето го, оная, реещата се птица, точно над онази врата. Това създание произхожда от земите южно оттук. В полет е едно от най-грациозните същества, но на земята е едно от най-тромавите. Вещае щастие на корабите, които следва по пътя им, но неочакваното му появяване на сушата се тълкува в летописите на древния Ахерон като знак за…

Жената се усмихна.

— Да, знам, Спринголд. Но тук ние търсим не поличби, а един човек. А той би трябвало да е там, от другата страна на тази врата.

— Аз ще мина пръв, дете — заяви огромният мъжага. Пръстите му обхванаха дръжката на меча. Въпреки горещината дрехата му беше с дълги кадифени ръкави, носеше и красиви кожени ръкавици с цвят на слонова кост. Трябваше доста да се сниши, за да се промуши през ниската врата, но той постъпи като истински боец. Прегъна силно коленете си и влезе изправен, а в мига когато се озова във вътрешността се изпъна в цял ръст. Очите му обиколиха помещението. Мъжът едва забележимо се отпусна, а после даде знак на останалите да го последват.

Широката зала беше на две нива. Веднага след вратата, покрай дясната стена имаше тезгях с дължината на горното ниво. Отляво една стълба водеше към горния етаж. Второто ниво беше с дължина около шест крачки, а четири стъпала слизаха към долното равнище, където бяха наредени множество маси и столове. На отсрещната стена имаше четири кръгли прозореца, от които струеше светлина. През тях се виждаха искрящите води на залива.

Поради ранния час в кръчмата имаше не повече от десетина посетители. Мъжът зад тезгяха огледа тримата новопристигнали. Видът на скъпото им облекло го накара да изтича иззад тезгяха, като триеше ръце в престилката си и се кланяше с всички сили.

— Милорд, миледи, с какво мога да ви услужа?

— Търсим един човек. Кимериец. Чухме, че можем да го открием тук.

Високият мъж произнасяше думите си наполовина, като че знаеше цената им и не искаше да ги пилее напразно.

— А-ха — разочарова се кръчмарят. — Имате предвид Конан. Седнал е ей там, на масата до прозореца.

— Прекрасно — възкликна жената. — Бъдете така добър да донесете там кана от най-хубавото вино и четири чаши.

— Веднага, мадам — каза мъжът и изтича обратно зад тезгяха.

Конан наблюдаваше тримата от момента, в който влязоха. Не беше обичайно да се видят такива хора в „Албатрос“. Ако се съдеше по кройката и плата на дрехите им, бяха аквилонци. Дребният мъж беше напрегнат и възбуден, но Конан бе сигурен, че борави с късия меч по-сръчно, отколкото би могло да се предположи. Едрият мъж беше внушителен. Хубавите му дрехи не бяха труфила на някой самохвалко, а скъпо облекло на един благородник. Очевидно принадлежеше към военната аристокрация, а държанието и състоянието на оръжието му показваха, че се отнася към военните работи много сериозно. Жената обаче го озадачаваше. Толкова необичайно светли хора беше виждал единствено сред хиберборейците. Той видя как кръчмарят посочи към него, след като новодошлите тръгнаха към масата му. Може би късметът най-сетне щеше да го споходи.