Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Не, трябва да го намерим — възрази Малия. — В писмото му това се подчертаваше изрично. Той иска да екипираме кораб, да намерим смели мъже и да тръгнем след него.

— Искаш ли да ни помогнеш? — намеси се нетърпеливо Улфило.

— Това зависи от куп неща — отговори Конан. — Първо, от заплащането.

— Хиляда аквилонски златни пари — заяви Улфило без колебание. — Ще ти бъдат изплатени при успешното ни завръщане.

Конан поклати глава.

— Ако ще ме наемате да ви помогна при издирването на брат ви, искам да ми се плати веднага щом го намерим. Аз искам да се върна незабавно, независимо от вашите планове.

— Справедливо е — съгласи се Улфило. — Много добре — хиляда златни пари, след като открием брат ми жив.

Конан поклати отново черните си къдри.

— Не. За мен ще бъде еднакво трудно и опасно, все едно дали е жив, или мъртъв. Ако е мъртъв, искам да ми се плати, когато открием мястото, където е умрял.

Улфило го изгледа гневно, но Малия отговори вместо него:

— Съгласни сме.

— Това значи е уредено — продължи Конан. — А сега кажете — накъде отплава вашият роднина? И какво е търсил толкова далеч на юг?

Сега беше ред на Улфило да поклати глава.

— Да кажем, че просто е имал някакви свои основания.

— Добре — съгласи се Конан. — Но трябва да знам къде предлагате да го търсим.

— Тук ви смятат за храбър човек — отбеляза жената.

— Така е — отвърна Конан. — Но никога не са ме наричали глупак. И ако аз не съм склонен да пътувам слепешката, то можете да бъдете сигурни също, че няма да намерите никой капитан, който да рискува кораба си, нито моряци, които да го управляват, без да имат представа накъде се отправят. Дори добрите пари няма да подмамят мъжете в непознати води.

Те млъкнаха и се замислиха. Спринголд погледна Улфило, който най-сетне кимна. Малия повтори жеста. Ученият се обърна към Конан.

— Кимериецо, какво знаеш за мястото, наречено Бряг на скелетите?

Конан се облегна назад и се намръщи.

— Лошо място, което отбягват дори най-свирепите пирати. Намира се на шест дни път по море южно от Зархеба.

— А бил ли си там? — попита Спринголд.

— Да, макар и не по своя воля — каза Конан. — Буря отнесе натам кораба ми и трябваше да спрем за две седмици за ремонт. Не е от приключенията, които човек би искал да преживее отново.

— А видял ли си назъбените бели скали покрай брега? — продължи Спринголд.

— Как няма да ги видя! Нали те правят управлението на кораба толкова опасно. Откъм морето изглеждат така, сякаш на брега лежат костите на някакво животно — оттам идва и името на това място.

— А зеленикавата река, която на този бряг излива мудно водите си в морето? Нея видял ли си? — попита го с нетърпение Спринголд.

— Да, трудно е да не я забележиш. По онези места това е единственият източник на прясна вода, а тя е прясна единствено в сравнение с морската. Шест пъти трябваше да прецеждаме зелената й кал през тънък плат, преди да стане годна за пиене, но дори след това можеше да ни отрови. — Конан погледна подозрително Спринголд. — Откъде познаваш този бряг? А-ха, този загадъчен брат сигурно го е описал в писмото си.

— Не — възрази ученият, — тази част от крайбрежието е малко позната на хората днес, но е описана подробно в летописите на древното кралство Ахерон. Ами че само в „Пътешествията на изследователя Ахмес“ великият мореплавател описва подробно цели десет пътувания до този бряг, а в „Аналите на питонската гилдия на лоцманите“ са дадени двайсет и седем…

— Моля ти се, Спринголд — скара му се Малия. Тя се усмихна на Конан. — Би могъл да продължава така с часове. Да речем просто, че тези земи не са ни непознати, макар никога да не сме били там.

— Но това са сведения от преди много векове — додаде Улфило. — Какви хора обитават този бряг в наши дни?

— Това е най-страшното — отвърна Конан. — Населява го племе, за което се говори, че е канибалско. Не съм ги виждал да изяждат някого, но е вярно, че отмъкваха и живи, и мъртви. Не успяхме да ги зърнем, но чухме крясъците на пленниците. Дори да не са канибали, мога да ви уверя, че не обичат чужденците.

— Извинявай, Конан — каза Спринголд, — но може би те не обичат само такива чужденци като вас. Може би са преживели нещо ужасно с мъже, подобни на тебе и на твоите приятели.

Конан го изгледа ядосано, но после се усмихна лукаво.

— Питаш ме дали съм бил пират? Да, бил съм. Беше твърде отдавна и никой не би тръгнал да ме беси за това сега. Бях по-млад и не уважавах закона. Ще призная още, че някои от нас може и да са били по-грубички, отколкото трябва, когато ходеха да мародерстват из горите.