Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Какво значи това? — попита тихо Малия.

— Капитанът принадлежи към ванирската раса — поясни Спринголд. — Ванирците и кимерийците са врагове по традиция. Ванирците нападат кимерийците и отвличат децата им, за да ги отгледат като роби, а кимерийците нападат ванирците за отмъщение или, просто така, заради самото удоволствие да го правят.

Капитанът погледна останалите.

— Вие май искате нещо от мене? Интересно какво може да бъде то.

— Ще дойдете ли в „Албатрос“ като наш гост, капитане? — попита Улфило. — Имаме нужда от кораб, а този човек — той махна към Конан — твърди, че корабът и екипажът ви са подходящи за нас.

— Така значи! И какви са според вас корабът и хората ми?

— Трябва ни кораб, който може да плава във води, където един обикновен търговец ще се чувства като охранен гълъб в небе, пълно с бързокрили ястреби — отвърна Улфило. — Търсим хора, които ще дръзнат да слязат и на най-враждебния бряг. Търсим и капитан, който може да управлява смело и кораба, и моряците.

Ванирецът се ухили.

— „Морски тигър“ е тъкмо такъв кораб, а аз, Улфреде от Ванахайм, съм капитанът, който ви трябва. Колкото до екипажа, най-добре вижте и преценете сами. Мнозина биха избягали при вида му. Ако сте от тях, не ви бива за пътуването, което описвате.

— Ще дойдете ли с нас, капитане? — попита Малия.

Той сведе очи към мъничката фигурка и се усмихна:

— Как да откажа на такава хубава компания? Да, дори ще седна и ще ям на една маса с кимериец, за да ви изслушам. Предложението ви трябва да е много необичайно — после погледна към Конан. — Ами ти, чернокоси?

Конан го изгледа хладно.

— Ще преглътна някак две-три хапки с рижобрад. Казах им, че на кораб като твоя има капитан и моряци, каквито им трябват. Няма да взема обратно съвета си.

Улфреде се захили.

— Тогава нека бъдем приятели, поне докато хапнем и чуя предложението ви. Към „Албатрос“!

В кръчмата им донесоха подноси с ядене и след като всички се нахраниха Улфило описа накратко пътуването, което възнамеряваха да предприемат. Разказът му беше повторение на това, което вече беше чул кимериецът. Конан внимателно слушаше дали няма да улови някаква разлика. Подозираше, че не му казват всичко, и беше готов да скочи при най-малкото несъответствие.

— Първо, нека ви кажа, че според мене сте тръгнали за зелен хайвер — заключи Улфреде. — Но това не е моя работа. Конан несъмнено вече ви е предупредил колко малък е шансът да откриете някога този човек.

— Прав сте — сухо отвърна Малия. — Предупреди ни, но това наистина не е ваша работа. Какво ще кажете за кораба и за вас самия?

— Стигал съм на три дни път южно от Зархеба, но никога не съм пътувал до Брега на скелетите. Вие обаче предлагате добри пари, а аз не съм от хората, които ще се спрат пред опасността, стига да падне добра печалба.

— Ами екипажът ти? — попита Конан.

Улфреде сви рамене.

— Както винаги, ще им кажа накъде потегляме. Могат да тръгнат с нас или да напуснат, това си е тяхно право. Ако не ни достигат няколко души, ще ги наемем в Хеми или по крайбрежните острови. Винаги е добре дошло в онези води да имаш в екипажа неколцина местни. По-малко вероятно е да се разболеят от тамошните болести.

— Разбрахме се значи — заключи Улфило.

— Едно нещо ме притеснява — възрази Улфреде и се наведе напред, като подпря ръце на масата и сключи пръсти.

— Дамата. Наистина ли смята да дойде с нас?

— Да — отговори тя. — Не ме е страх.

— В това не се съмнявам, миледи — съгласи се Улфреде, — но такова пътуване може да погуби дори опитни воини и сурови моряци. Дори само слънцето може да убие човек, светъл като вас. От друга страна, трябва да имаме предвид и моите хора. Те не са възпитани и сдържани мъже, а вие дълго време ще бъдете единствената жена сред тях.

— Аз ще я пазя от моряците ти, капитане — заяви Улфило и стисна дръжката на меча си.

— Аз също — додаде Конан.

— Вие двамата може и да я пазите — възрази Улфреде, — но моряците вярват, че жена на борда на кораб носи нещастие. Докато всичко върви добре, няма да имаме неприятности. Но ако ни застигне лош късмет, те ще търсят кому да стоварят вината и тогава трудно ще се оправим.

— Малия идва с нас. — Улфило беше непреклонен.

— Много добре, но на ваша отговорност. — Улфреде се отпусна назад. — И така, ако ще ходим при диваците като мирни търговци, трябва да имаме стока за размяна. На борда все още имам товар калаени слитъци, които ще оставя тук на леярните за бронз. До утре следобед трюмът ми ще е празен и тогава може да вземем още товар.