Джон Робертс - Съкровището на Питон

Всички се отпуснаха и се заусмихваха един на друг.

— Тук сме отскоро — отбеляза Малия. — Има ли подходящ кораб в пристанището?

— Не — отвърна Конан. — В момента няма, а и не е имало и през последните няколко седмици. Обикновен търговски кораб няма да свърши работа. Имаме нужда от боен кораб, смел екипаж и вещ капитан. В момента такива няма на котва тук.

По лицата им се изписа разочарование.

— Значи ни предстои да чакаме дълго? — каза Малия.

— Не е задължително — успокои я Конан.

— Стига загадки, човече — изръмжа Улфило. — Или има такъв кораб в пристанището, или няма. Кое от двете?

Конан се засмя.

— Все още няма, но ще пристигне след една-две минути. Ето го — вече пуска котва!

— Какво искаш да кажеш? — попита Улфило, като се надигна от мястото си и пристъпи към прозореца, през който гледаше кимериецът.

Конан посочи към новопристигналия морски съд, който се намираше на няколкостотин метра от брега.

— Ето един кораб, който може да се окаже подходящ.

Останалите се струпаха пред прозореца да гледат.

— Изглежда малък — отбеляза Малия с растяща неувереност.

— Елате — подкани ги Конан и се изправи. — Ще отидем да говорим с шкипера. А по пътя ще ви кажа някои неща за плаването в опасни води.

Четиримата излязоха от „Албатрос“.

— Това — каза Конан, като точеше кораба, закотвен на сто крачки от кея, — е зингарански корпус, построен в Кордава. Предназначен е за крайбрежна търговия и е проектиран да бъде бърз, тъй като близо до Кордава се намират Бараханските острови, а там е пълно с пирати. По тази причина точно такива корпуси са предпочитани от бараханците, за да могат да хващат по-успешно жертвите си. Виждате ли наклона на двете мачти?

— Наклона? — попита Малия.

— Има предвид това, че са полегнали малко назад — вметна Спринголд. — Мореплавателите ценят това, защото така се улеснява управлението на кораба.

— Точно така — продължи търпеливо Конан. — Нито един кораб не се строи с такъв наклон на мачтите. Капитанът опитва различни ъгли, с различна дължина и при различно разположение на платната, за да изпробва качествата и скоростта на кораба в морето. По този наклон мога да преценя, че шкиперът иска да изтръгне възможно най-голяма бързина от съда. Точно преди да влезете в „Албатрос“, го видях как заобикаля носа и събира платната. Те са триъгълни, твърде големи за размерите на кораба. Само много добър мореплавател с добре обучен екипаж може да се оправя с ветрила като тези. В противен случай рискът съдът да се преобърне е твърде голям.

Докато стояха и гледаха, неколцина мъже се бяха качили в малка лодка, която вече се приближаваше до кораба. След малко лодката се оттласна от кораба и веслата започнаха да се вдигат и спускат ритмично, като с всеки удар тя се приближаваше все по-близо до пристана. Четиримата на кея очакваха пристигането й с различни чувства. След няколко минути лодката вече беше вързана за стълбата, която се спускаше от ръба на дървения кей. Поради отлива мъжете вътре трябваше да се покатерят един-два метра по стълбата, за да достигнат равнището на сушата. При прилив за същата цел би било достатъчно само да прекрачат вала.

Пръв се показа един едър мъж с наметало и широкопола шапка. Конан протегна ръка и го издърпа с мощен напън на яките си мускули.

— Благодаря — каза морякът и вдигна лице към благодетеля си. — Как да ви се…

В един и същи миг Конан и морякът сграбчиха мечовете си. Изпод шапката на новопристигналия се подаваше рижа коса, рижа беше и брадата, която обрамчваше лицето под нея. Гримаса изви устните му.

— Чернокоси! — изръмжа морякът.

— Рижобради! — излая Конан.

Останалите слисано наблюдаваха двете замръзнали фигури и полуизвадения меч на капитана. После Улфило безмълвно застана между Малия и двамата мъже, готови всеки миг да пролеят кръвта си във варварски двубой. След няколко секунди ръката на Конан бавно се дръпна от дръжката на оръжието.

— Много километри ни делят от Северните земи, ванирецо — каза той.

Също толкова бавно рижият пъхна обратно меча в ножницата и дръжката се прибра с щракване в бронзовото си леговище.

— Така е. И на такова голямо разстояние от бащиното огнище трябва да понеса вида на един кимериец.

— Кръвните вражди трябва да се оставят в родината — отбеляза Конан. — Аз дори съм се сприятелявал с хиперборейци, щом се озова южно от Граничното кралство. Тук, долу, всички сме просто северни диваци.