Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Не искат да се разчува — каза Конан, — но всъщност те изследват нови територии за една търговска компания, създадена наскоро в Аквилония. Знаете, че Аквилония няма излаз на море, но е земя на богати търговци. Самата печалба от това пътуване не е от голямо значение, освен че ще покаже дали още богатства ще потекат към новата компания. Защо да не разделят тези начални средства с вас? А пък когато организират търговска флота за бъдещи експедиции, онези, които са плавали първия път, ще имат предимство.

Мъжете започнаха да шушукат помежду си.

— Помислете и вземете сами решение — каза Улфреде. — Имате време до отплаването вдругиден сутринта. Не се боя да тръгна с по-малко хора. Оттук до Куш ще се намерят достатъчно моряци да попълнят местата ви. Що се отнася до мен, аз тръгвам на юг с „Морски тигър“! Свободни сте.

Мъжете се обърнаха и отидоха да си вършат работата, като тихо разговаряха помежду си. Улфреде се обърна към Конан:

— Открай време зная, че кимерийците са воини — заяви ванирецът. — Но не съм очаквал да срещна подъл и коварен кимериец.

— Аквилонците казаха, че търговската изгода не ги интересува. Сигурно охотно ще разделят спечеленото в замяна на кротък екипаж.

— Ами тази търговска компания? — попита Улфреде.

— Кой знае какво ще стане — отвърна Конан. — Ако това пътуване донесе толкова пари, колкото се надявам, може аз сам да я организирам.

Улфреде се разсмя гръмко и взе да тупа Конан по рамото.

— От тебе ще стане добър другар в морето, кимериецо! Човек, който борави добре не само с меча, но и с ума си, е по-ценен от цял екипаж. А ти, както виждам, разбираш и от кораби. — Ванирецът се облегна на перилата и изрече следващите си думи, без да гледа към Конан: — Малцина са плавали толкова на юг. От дълги години плавам нагоре-надолу по тези брегове, но не съм срещал капитан на търговски съд, който да е бил на повече от четири дни път южно от Зархеба, освен ако буря не го е завлякла далеч на юг. А и такива обръщат пак на север, щом задухат благоприятни ветрове.

— Онзи бряг е доста недружелюбен — отвърна Конан уклончиво.

— Но… — започна колебливо ванирецът. — Разказват се разни истории. Истории, които можеш да чуеш в моряшките кръчми от Кордава до Хеми, истории за черните корсари. Преди няколко години те всяваха истински ужас, след като цяла флота се обедини под командването на една жена на име Белит, истинска дяволица от Шем. Превърна бреговете на Куш в касапница. Говори се, че известно време имала съучастник, мъж не по-малко див от нея. Разправят, че бил почти момче, но свиреп като тигър, от народ, който на юг не е познат никому. Разправят, че бил едър, чернокос воин. Неколцина са го виждали по-отблизо и твърдят, че имал сини очи. Чувал ли си някога такива истории?

Ванирецът се правеше, че наблюдава с интерес разтоварването на кораба.

— Пияници разказват всякакви глупави неща — изръмжа Конан. — Не е много разумно да се вярва на кръчмарски приказки.

— Да, несъмнено си прав. Пък и какво значение има това сега? Беше преди много години. Жената убиха, а мъжът… ами мъжът изчезна и никой не разбра къде е отишъл.

— Искам да разгледам останалата част от кораба — каза Конан.

През следващите два часа Конан огледа всяка дъска, всяко въже и рея, всяка част от снаряжението на морския съд. Изкачи се до върха на двете мачти и дори съблече ризата, панталоните и събу обувките си, след което се гмурнали провери състоянието на корпуса под водата. В края на проверката със задоволство установи, че корабът е годен да стигне до крайната цел и да се върне и че може да се защити от разбойници. Оръжейните запаси даваха възможност да се осигури на всеки брадва или сабя, имаше множество копия и лъкове с колчани стрели. Имаше и запаси от леко оръжие, предпочитано от моряците, стоманени каски и подплатени елеци, някои дори покрити с желязна броня, защитена с лак от влажния, солен въздух.

— Ще кажа на работодателите, че по-добър кораб не биха могли да изберат — заяви Конан, след като приключи огледа.

— Не съм виждал дори зингарански адмирал да прави толкова изчерпателна проверка на кораб — каза Улфреде. — Брадата на Ньорд ми е свидетел, че не съм виждал някой да се съблече и да проверява под ватерлинията!

— Да преценяваш кораб по онази му част, която се показва над водата, е също толкова умно, колкото и да купиш кон, без да му огледаш краката — отвърна Конан. — Виждал съм много кораби, които от ватерлинията нагоре са целите в прясна боя и излъскан метал, а отдолу има само вонящи водорасли, миди и изгнило, гъмжащо от червеи дърво.