Джон Робертс - Съкровището на Питон

— От кораби разбираш — отсече Улфреде. — Но какво разбираш от хора?

— Моряците ти изглеждат опитни, макар че е трудно да различиш негодяя от честния мореплавател, докато не го подложиш на изкушение.

Улфреде оголи зъби във вълча усмивка.

— Не е лъжа, но аз не говоря за тях. Какво ще кажеш за аквилонците?

— Добър въпрос. Улфило е аквилонски благородник, а доколкото ги познавам, те са кораво племе. Земята им е богата, но няма естествени укрепления по границите, така че дори заможните трябва да знаят как да се сражават, за да запазят имота си. Той изглежда типичен представител на племето си.

— Вярно — каза Улфреде замислено, — но при тези благородници всичко опира до наследството. Ние, северняците, както знаеш, сме различни. Всички свободни воини са равни, а кръвните и семейни връзки са най-важното нещо. Ние, ванирците, вие, кимерийците, дори — той се изплю във водата, — дори жълтобрадите езири знаят цената на родствените връзки и биха преследвали някого през половината свят, за да отмъстят за убития си брат. А при аквилонците — какво? Най-големият брат единствен наследява имението на предците. По-малките трябва сами да си проправят път в живота. Къде се е чуло по-голям брат от Аквилония да изостави земята си и да тръгне подир по-малкия си брат?

— Това е една загадка — призна Конан — и аз самият не малко мислих по въпроса. Но те ме наеха да им помогна да открият един човек, не да търся причините за това.

— Да, ама все пак е странно. Ами другите двама?

— Нареченият Спринголд изглежда е учен, за какъвто се представя, но държанието и видът на ръцете му ме карат да мисля, че освен това е и добър боец.

— Едновременно книжовник и воин? Изглежда доста абсурдно, но ще повярвам на преценката ти. А жената?

— Тя също е загадка. Говори като аквилонка, но бих се заклел, че видът й е хиперборейски.

— Трима луди тръгнали да гонят Михаля — заключи Улфреде. — Как мислиш, Конан, какво всъщност търсят?

— Наеха и двама ни да им помогнем да намерят този блуден брат — каза Конан. — И след като ни плащат добре, трябва да приемем, че търсят точно него.

— Приемам го, поне докато си държат на думата — колебливо се съгласи ванирецът.

Същата вечер Конан се срещна с новите си господари в гостилницата на техния хан, доста по-почтено заведение от „Албатрос“. Развесели го фактът, че въпросите им твърде наподобяваха онези на капитана.

— Конан — поде Спринголд, — ние не сме вещи по морските въпроси, не познаваме хората, които се препитават от морето. Цял живот съм чел за пътешествията на великите мореплаватели, но и най-задълбоченото изучаване на книга не може да се сравни с опита. Какво мислиш за капитан Улфреде, за кораба и екипажа му?

— Ще ви кажа искрено — отвърна Конан, — че за пътуване като вашето по-добър кораб трудно би се намерил. А капитанът и хората му са способни да ви откарат до желания бряг и да ви върнат обратно.

— Много неща премълчаваш — отбеляза Малия.

— Добре, ще ви ги кажа. Корабът, който наемате, не е обикновен търговски съд. Това е боен кораб, който може да кара и известно количество товар. Мъжете изглеждат като добри моряци, но всеки от тях би се чувствал отлично със сабя в ръка. А Улфреде не би могъл да поддържа толкова хубав кораб в такова отлично състояние само от това, че от време на време прекарва по някой товар калай от Кордава до Асгалун.

— Искаш да кажеш, че е пират? — уточни Улфило.

— Обяснението не е толкова просто — поправи го Конан. — Има пирати — като черните корсари и бараханците, които не се занимават с нищо друго. А капитаните на търговски кораби, които плават в отдалечени и опасни води, стават пирати за кратко. Ако срещнат някой силен и добре въоръжен, получават каквото им трябва с търговия. Ако някой обаче не може да защити себе си и имуществото си, доскорошните търговци взимат каквото искат, без да се пазарят.

— Това са хора без чест — възнегодува Улфило.

Конан разтърси черната си грива.

— В морето нещата стоят по-иначе. Там мъжете винаги са в опасност. Заобиколени са непрекъснато от чужденци и гледат на живота по друг начин. Освен това — Конан се усмихна на Улфило — мъжете на сушата не са чак толкова различни. Предците ти да не би да са купили земята, която управляваш сега? Бас ловя, че не са. Отнели са я от някой по-слаб.

— Ставаш безочлив, кимериецо! — ядоса се Улфило.

— Чакай, стари приятелю — успокои го Спринголд с насмешливи искрици в очите, — в думите му има доста истина. Дедите ни хиперборейци са били варвари като всички останали. Порядъчността, да не говорим за благородството, идват след като се разделим с престъпленията, които са ги създали.