Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Хич не ми обяснявай! — извика Спринголд. — Да говорим за нещо друго.

Той взе да тършува в голямата торба, с която не се разделяше нито за миг. От нея стърчаха свитъци, пергаменти. Ръцете му измъкнаха една книга, която изглежда беше доста стара, ако се съди по състоянието на корицата — личеше, че е от най-хубава кожа, но сега беше опърпана и напукана, проядена от множество червеи.

— Това — поясни Спринголд — е „Хроника на пътуването на капитан Белформис“. Този мореплавател е живял преди около хиляда и двеста години и е достигнал земи, близки до целта на нашето пътуване.

— Книгата е наистина стара — каза Конан, като я пое от ръцете на учения, — но не изглежда чак на хиляда и двеста години.

— Наистина не е толкова стара. Оригиналът, от който не е известно да има други копия, е бил написан върху свитък. Изкуството да се правят книги с отделни страници е възникнало преди не повече от седем-осемстотин години, макар аз да вярвам, че то е било познато на някои от най-древните цивилизации. Много умения се губят и преоткриват наново. Така или иначе, това копие е правено преди петстотин години за библиотеката на аквилонския крал Хептадий. Както виждаш, всяка страница отляво съдържа оригиналния текст на старошемитски, а дясната страница е превод на малко особения аквилонски от оня период. Според бележките в полето преди около двеста години книгата е започнала да се разпада и са я пратили заедно с много други в Луксур за преподвързване. Стигите са майстори във всички занаяти, които имат нещо общо с пергаментите и направата на книги. След връщането й тази книга е била сложена на една лавица в Кралската библиотека на Тарантия и според мен е останала недокосната, докато преди пет години не я открих аз. Щетите, които виждаш нанесени по кориците, се дължат на дългия престой, на небрежността и на похожденията на ненаситните книжни червеи.

— Като гледам езика и името на капитана, той трябва да е бил шем — каза Конан.

— Така е, корабът му се е казвал „Аштра“, по името на една шемитска богиня. Ще те учудя ли, ако ти кажа, че Шем някога е била известна като страна на добри мореплаватели?

— И още как! Шемитите са народ от овчари и скотовъдци. Дори пристанищните търговци в Асгалун са чужденци. Има моряци от Шем, както и от всяка друга морска страна, но като правило те избягват морето.

— Не винаги е било така. Преди много векове имало страна, наречена Ашур, едно от няколкото владения в сегашен Шем. Била малка и бедна, но притежавала единственото свястно пристанище по крайбрежието на Шем, там, където сега се намира Асгалун. Кралят, воин на име Белсепа, се възкачил на трона и основал династията Ден. Замислил се над това, че страната му е бедна, но че има достъп до морето, и се заел да създаде народ от мореплаватели. Сключил сложна система от съюзи, за да постигне това, което иска. Шем няма хубава дървесина за строеж на кораби и той купил подходящ дървен материал нагоре по брега, в Аргос и Зингара. Обещал много пари, евтина земя и ниски данъци, за да привлече корабостроители, въжари и майстори от всички други занаяти, нужни за морското дело. Наел капитани, опитни моряци и навигатори, които познавали изкуството на картографията и можели да четат по звездите, за да обучат неговите шемити на своите умения. Преди да умре, Белсепа бил положил основите на приличен търговски и военен флот.

— Но явно усилията му са били безрезултатни — предположи Конан, — защото аз никога не съм чувал за шемитски кораб. Дори малкото шемитски моряци, които познавам, са пирати. Мъжете от Шем вършат грабежи на сушата и същото занятие продължават и в морето.

— И все пак в продължение на триста години, докато управлявала династията Ден, шемитите от Ашур били големи мореплаватели и изучили много брегове, достигнали далеч на север от Ванахайм, до най-южната точка на континента, където открили нос, след който крайбрежната линия извива на североизток. Твърди се, че една голяма експедиция стигнала по този начин до Вендхя, но за това няма оцелял достоверен източник.

— Да се достигне Вендхя с плаване на юг? — удиви се Конан. — Това трябва да е пътешествие, достойно за герой!

— Смята се, че за плаването дотам и обратно са били необходими три години. От първоначалните пет кораба само един успял да завърши цялото пътуване. В онези дни имало големи моряци — Спринголд въздъхна. — Както и да е — продължи ученият, — дошло гладно време за целия Шем. Реколтата намаляла, тревата изсъхнала, стадата измрели. Измрели следователно и хората. Процъфтявала само морската държава Ашур и това довело до силна завист от страна на другите народи. Ашур бил сполетян от опустошително земетресение. Останалите шемити разправяли, че гладът бил изпратен от техните овчарски богове, разгневени, че шемитите се обърнали срещу тях и започнали да плават в морето. Земетресението било върховен израз на недоволството им и призив към останалите шемити да преминат към действие.