Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Земетресението изравнило със земята крепостните стени и по-голямата част от града. Пълчища гладуващи шемити се изсипали върху Ашур и го опустошили, като изгорили до един корабите, оцелели след земетресението. Запалили и архивите, където се пазели корабните дневници и картите. Само няколко от книгите и картите на ашурския народ оцелели и ти държиш в ръцете си една от тях. — Той взе обратно томчето. — Белформис живял към края на ашурския възход. Това тук е запис на неговото пътуване до рядко посещавания Бряг на костите.

— Как така тази книга се запазила от пожара? — попита Конан.

Спринголд сви рамене.

— Понякога тези неща могат да се обяснят само с прищевките на боговете. Във времена на разруха неунищожени остават странни неща. Често важни, ценни неща изчезват завинаги, а дреболии остават непокътнати. Може би оригиналният свитък е бил затворен в сандък и прибран в някое мазе и е избегнал пламъците. Може би е бил с някой кораб в морето. А може някой пътешественик да го е купил или да се е сдобил с него по друг начин още преди бедствието и по време на пожара вече да е бил в аквилонски ръце. Както и да е станало, някой учен го е счел достоен за превод и подвързване във вид на книга.

— И какво разказва този древен капитан за крайната цел на нашето пътуване? — поинтересува се Конан.

— Да видим… — Спринголд бързо прелисти страниците. Очевидно знаеше точно къде да търси. — А, ето: „Поради това, че назъбените бели скали бяха толкова многобройни и толкова нагъсто, цял един много тревожен ден направлявахме кораба между тях, докато накрая, точно преди залез слънце, пуснахме котва на сигурно място. Чакаме изгрева, преди да стъпим на сушата“. А после описва следващия ден. Започва с дата, която не ни говори нищо, защото календарът, който са използвали в Ашур е изчезнал и работим само с догадки: „При първия слънчев лъч заплавахме към брега. Една група тръгна към зеления поток да попълни водните ни запаси, но откри, че водата е замърсена от речните водорасли и ще трябват големи усилия, преди да се пречисти колкото е нужно. Брегът е покрит с тясна ивица ситен бял пясък. На двайсет стъпки от точката на най-високия прилив има гъста джунгла“.

— И аз така помня мястото — потвърди Конан. — Борана били ли са там преди толкова много години?

— Не се споменават. Но хора е имало — той прелисти още няколко страници. — Ето описанието на втория ден от похода към вътрешността: „Откак сме стъпили в джунглата, непрекъснато се натъкваме на доказателства, че тук живеят хора — странни образи и фетиши висят на дърветата, идоли, изсечени от дърво и камък, пепел от огън, но самите хора досега не бяхме срещали. По обед се натъкнахме на отряд воини.“

— Защо са пътували към вътрешността? — прекъсна го Конан.

— Капитаните търговци, които търсят нови пазари, са търсели местни хора, които да имат ценна стока за размяна.

Конан усети, че Спринголд отбягва отговора, но не каза нищо.

— Ето как продължава Белформис: „Тези мъже не приличат на чернокожите от крайбрежието, които видяхме по-рано. Те са по-високи, с по-светла кожа и с други черти, лицата и телата им са силно изрисувани. Слабините им са обвити с хубава тъкан, чиято изработка ни е непозната, носят добре изковани копия с широки остриета. Много от тях имат украшения от ковано злато. Двамата ни чернокожи водачи проявиха силно учудване и страх при появата на отряда, който се отнесе към тях с безкрайно презрение, макар че към нас показват строга бдителност, която почти преминава във враждебност.“ — Спринголд вдигна очи към Конан. — Налага се малко да превеждам. Аквилонският от преди петстотин години е странен за нашите уши. Мисля, че преводът ми е доста точен.

— А самата книга е превод от шемитски — каза Конан. — Как смяташ — дали той самият е точен?

Спринголд се усмихна.

— Много уместен въпрос, приятелю. Никога не съм го показвал на учен, който знае старошемитски, но моите, признавам, бегли познания по езика ми говорят, че преводът е добър.

Той обърна поглед към тъмния облак, който беше толкова малък само преди няколко минути. Сега сивата маса покриваше една четвърт от хоризонта. На палубата Улфреде ругаеше и сипеше заповеди. Моряците започнаха да свиват платната. Гледката накара Спринголд да пребледнее още повече.

— Митра! Значи ли това, че ни предстои бурно време?

Конан се ухили.

— Да, и ако искаш да запазиш книгите си сухи, най-добре ги заключи в сандъка. При кораб като този дъските не се коват плътно една до друга, за да могат да се мърдат по време на буря. Корабът ще се задържи на повърхността там, където други биха станали на трески. Но това си има и своята цена. Щом водата започне да ни залива, отвсякъде ще протече като кошница.