Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Ти от коя раса си?

— Кимериец — отвърна Конан. Стоеше със скръстени пред гърдите ръце, със сведен към митничаря поглед.

— Никога не съм чувал за такива — отвърна мъжът. — Каква работа имате тук?

— Плаваме към Черния бряг, ще купуваме слонова кост, пера и каквато друга стока намерим — отговори Улфреде. — Искаме тук да попълним товара си.

— Нали знаете, че можете да плащате само със злато и сребро? — попита чиновникът.

— Да — потвърди Улфреде. — И по-рано съм търгувал тук.

— Чужденците обаче са глупави и понякога забравят — не му остана длъжен мъжът. — А пък има стигийски търговци, които са склонни да търгуват незаконно с чужденците. Отбягвайте ги. Наказанието за тях е сурово, но вашето ще бъде още по-страшно. — Очите му се спряха на Малия. — И тя ли ще ходи до Черния бряг?

— Да — отвърна му Малия.

Митничарят обаче не я удостои с вниманието си и се обърна към Улфреде:

— Задължително ще умре там. Тук можете поне да я продадете. Такъв цвят на кожата като нейния е неимоверна рядкост в тази страна и ще вземете добра цена за нея.

Бузите на Малия пламнаха, а ръката на Улфило се устреми към дръжката на меча, но Конан и Улфреде сложиха ръце на раменете му.

— Ще го обмислим — обеща Улфреде.

— Хайде тогава, обръщайте се да ви вържем очите — заповяда чиновникът.

— Моля? — възкликна невярващо Улфило.

— Такъв е законът тук — обясни Улфреде. — Един от техните лоцмани ще закара кораба до пристанището. Дъното тук е обсипано с железни колове и бронзови зъбци. Не бива чужденците да знаят къде е безопасният път. А за всеки случай ежегодно променят разположението на загражденията. А за още по-сигурно убиват робите, които са свършили тази работа.

Примириха се с временната си слепота и се оставиха да привържат стегнато очите им с черни копринени ленти. Същото бе сторено и с моряците, които трябваше да гребат слепешком. Почти цял час чуваха единствено скърцането на веслата и спокойния глас на лоцмана, който даваше нареждания. След това им свалиха превръзките.

Примигвайки от рязката светлина, те огледаха пристанището. По-голямата част от града беше разположена на южния бряг, където зад ниските складове на кейовете се издигаха гигантски храмове. На север се намираше военното пристанище, където стотина големи военни галери се бяха подслонили под огромен каменен навес.

— Тук ви оставям — заяви митничарят и се отправи към мостика. — Спазвайте закона и си плащайте всички такси.

С тези думи той си тръгна и всички въздъхнаха с облекчение.

— Никога досега човек, който ми е говорил по този начин не е оставал жив — каза Улфило.

— Но иначе всички би трябвало да загинем — предупреди го Улфреде. — Боя се, че за някои хора просто трябва да си затваряме очите.

— Кога ще слезем на острова? — попита Спринголд.

— Първо, трябва да пуснем котвата — отвърна Улфреде. — После ще слезем с лодката на брега.

Следващия един час капитанът се грижеше за кораба си, след което нареди да спуснат лодката във водата. Да слезе на сушата, се разрешаваше на половината екипаж, останалите трябваше да пазят кораба, докато другарите им не ги сменят. Това решение не предизвика кой знае какво недоволство. Хеми не беше от най-примамливите места.

След като се погрижиха за лодката, Конан огледа пристанището. Преобладаваха стигийски речни или морски съдове. Имаше един аргоски роботърговски кораб, от който се носеше силна воня. Близо до него беше пуснал котва зингарански съд, който много приличаше на пиратски кораб. Пиратите бяха посрещани добре в много пристанища, стига да не грабят. Обикновено караха богат товар, който продаваха евтино.

Един друг кораб привлече по-специално вниманието на кимериеца. Личеше, че е строен в Стигия, но не приличаше съвсем на стигийски кораб. Корпусът му беше черен, нисък и издължен, с две мачти и две сгънати черни платна. Никога не беше виждал подобен съд със стигийска направа. Изглежда, че беше нов. Стоеше на котва, но нямаше и следа от екипаж на борда. Конан забеляза, че Улфреде също го оглежда.

— Какво ще кажеш? — попита Конан.

— За пръв път виждам такъв. Обаче е добър кораб, пригоден е за пиратски живот, макар че липсва място за търговска стока.

— А тъй като не може да побере достатъчно моряци, не го бива и за истински боен кораб — отбеляза Конан. — Чувал съм много неща за стигийците, но никога не съм чувал за стигийски пират, освен ако не е разорен благородник в изгнание. Кой стигиец би излязъл в морето с подобен кораб?