Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Това не е вярно! — разгорещено възрази Малия. — Тъкмо той настояваше да ме облича в коприна и да ми подарява накити, които не съм искала.

— Както и да е — засмя се Улфреде. — Младият войник е бил тъкмо от хората, на които една история за скрито съкровище би се сторила интригуваща, нали така, Спринголд?

— Прав си. Докато разговаряхме и продължавахме да пием вино, Марандос все повече се разпалваше да тръгне да търси мястото, описано така подробно от капитан Белформис. Признавам, дотогава не ми беше хрумнало да тръгна по следите на съкровището. Но аз бях просто учен, а той беше професионален авантюрист. Мисълта за опасности и лишения въобще не го възспираше. Нима съкровището на един древен крал не си заслужава риска?

— Да, така е — съгласи се Конан. — Но той е потеглил на юг с кораб и екипаж. Как си е позволил това със заплатата на капитан.

— Точно така — намеси се Улфило. — Брат ми дойде при мене: нещо, което, не е правил, откак е напуснал дома ни. Марандос е много горд и никога не би се обърнал към мене за помощ, освен ако начинанието не обещава добра печалба и за двама ни. В началото се отнасях недоверчиво, но след като Спринголд ми разясни нещата и ми показа множеството си открития, взех да се убеждавам, че ще спечеля, ако рискувам.

— Това не е всичко — каза Малия. — Разкажете им и останалото.

Улфило явно се смути, но послуша Малия.

— Да, реших се на риска не само заради брат си. Семейството ни преживяваше трудни времена. Кралят на Аквилония, Нумедид, ни мразеше и затова постепенно земите ни взеха да се топят. Реколтата беше бедна, а доходоносните войни — малко. Търсенето на съкровището беше една възможност да се възвърнат богатствата на рода ни.

— Аз настоявах, че всичко това е глупост, но нищо не можеше да разколебае съпруга ми и брат му. Непрестанно говореха за кораби и моряци, за походи и карти.

— Странно е, че сте повярвали на един непознат книжовник — отбеляза Улфреде.

— Още в самото начало Спринголд ни увери в честността си — каза Малия.

— А какво е предложил в замяна, ако всичко се окаже лъжа? — попита Конан. — Рядко се случва учен да има земи, хубави къщи или стада добитък.

— Дадох дума, че ако Марандос не открие каквото е казано в писанията, Улфило може да вземе главата ми — отвърна с достойнство Спринголд.

Настъпи мълчание.

— Обещал си им главата си? — Конан изпитваше непристорено удивление.

— Признавам, че клетвата му изглежда много странна — каза Улфило. — Но като благородник, не мога да се съмнявам в искреността й.

Улфреде избухна в смях.

— Май всички сте луди.

Веселостта му беше съвсем непринудена. Ванирецът беше истински щастлив още от мига, в който се спомена думата „съкровище“.

— А сега разкажи за онова писмо, което Марандос ви изпратил от Хеми — подтикна Конан.

Думите му като че стреснаха останалите.

— Брат ми — започна Улфило — не стигнал до съкровището при първото си пътуване. Но преди останалите живи от отряда да го принудят да се върне обратно, успял да види мястото, където било скрито. Като стигнал Хеми, потърсил средства за още едно пътуване. След време с него се свързал един стигийски благородник на име Сетмий. Той се съгласил да предостави кораб, екипаж и пари за втора експедиция.

— Никога не съм чувал стигиец да прояви щедрост, когато става дума за пари — заяви Улфреде. — При пристигането си в Хеми брат ти трябва да е изглеждал като опърпан бедняк. Как е успял да убеди този Сетмий?

— Високият произход на аквилонски благородник е очевиден за друг благородник, дори той да е облечен в дрипи — възрази Улфило.

Конан успя да остане сериозен при тези думи. Беше срещал много разорени благородници в наемните армии по света и знаеше, че те рядко се отличават с каквото и да било от другите освен с арогантността си.

— Второ — продължи Улфило, — той успял да докаже, че е по следите на голямо съкровище, пък и дал на Сетмий някои обещания и така получил подкрепата му. Точно по това време ни е изпратил писмото, в което ни призоваваше да го последваме с наш кораб, със смели и верни мъже, тъй като трябвало да се преодолеят огромни опасности, но пък наградите били несметни.

— Какво е обещал на Сетмий — поинтересува се Улфреде.

— Това не е ваша работа. Това касае Сетмий и семейството ми. Бъдете сигурни, че вашата награда ще е щедра. Сетмий е в Стигия и за момента не ни интересува.

Тъкмо в това Конан много силно се съмняваше. Аквилонците все още пазеха в тайна много неща. Да научиш нещо от тях беше по-трудно, отколкото да преодолееш многобройните врати, ключалки и капани към кралското богатство. Но той твърдо беше решил скоро да разкрие всичко.