Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Ахерон! — възкликна Улфреде. — Това име се споменава в легендите. Но тази земя трябва да е била далеч на север.

— Точно така — отвърна Спринголд. — Струва ми се, че знам за тази земя не по-малко от всеки друг учен. За някои неща всички разкази са единодушни: ахеронците са били родственици, на стигийците, богатствата им са надхвърляли всяко въображение, но са били унищожени, когато хиперборейците, нашите предци, са основали земите на Аквилония, Хиперборея, Немедия, Бритуния, Кот, Аргос, Граничното кралство и Коринтия. Когато векове след това Хиорбите превзели прекрасната столица на Ахерон — неповторимия Питон — ахеронците масово побягнали и се укрили южно от Стикс, при родствениците си стигийци. Така и не възвърнали потомствените си земи, а се смесили с останалото население на Стигия. Скоро около тази катастрофа бил измислен цял цикъл предания за последните дни на Питон. Много от тях са легенди, другите са описания на държавници и учени. Но никъде не се казва какво е станало със съкровището на Питонските крале.

— Едно кралско богатство не може да изчезне просто така — възрази Улфреде. — Нима кралят не е взел съкровищницата със себе си, когато е избягал в Стигия?

— Чел съм всички сведения за онези времена — продължи Спринголд. — Последният крал, управлявал Питон, се е казвал Ахмас. Тъй като разбирал, че наближава краят на дългата война и че скоро ще се наложи да бяга, той взел мерки да запази съкровищата си. Знаел прекрасно, че високопоставените му роднини в Стигия, които с голяма готовност му предложили убежище, ще прехвърлят в техните собствени хазни богатствата му.

— Мъдър човек — съгласи се Улфреде. — Когато става дума за много пари, не може да имаш вяра никому.

— В последните дни преди падането на Питон, под прикритието на тъмнината една голяма флота отплавала на юг. Оттогава до наши дни никой нищо не е чул за нея. Много историци вярват, че флотата е откарала съкровището на Питон.

— А този крал Ахмас защо не си е прибрал богатството, след като стигнал безопасно място? — попита Конан.

— Така и не му се отдала възможност — обясни Спринголд. — Когато дошъл краят на Ахерон, той не напуснал Питон веднага. Изпратил семейството си и се заел с отбраната на столицата. Градът с пурпурните кули бил отбраняван улица по улица. По-голямата му част била разрушена. Ахмас отказал да изостави вярната си гвардия въпреки молбите на приближените си. Хвърлил кралските знаци, за да не се опитват нашествениците да го пленят, и загинал като обикновен войник при Рубинената порта на палата.

— Точно така трябва да умре един крал — заяви Конан.

Улфило кимна в знак на съгласие.

— В продължение на няколко поколения потомците му обитавали царските дворове на Стигия и се надявали да си възвърнат трона. Но след като станало ясно, че хиперборейците изобщо няма да бъдат изтласкани от северните земи, стигийците се уморили да издържат ахеронците и те потънали в неизвестност. Никой не знае каква е била съдбата на последните благородни потомци на Ахерон.

— Нима никой от тях не знаел къде Ахмас е скрил богатството? — попита Улфреде.

— Така изглежда. Никой от екипажа на флотата не се завърнал. Дори Ахмас да е поверил тайната на някой подчинен или роднина, то той трябва да е загинал, без да я сподели с друг човек.

Улфреде му подаде мях с вино и ученият отпи, преди да продължи разказа си.

— Много се развълнувах, когато открих в библиотеката дневника на капитан Белформис. Очевидно пътешественикът не е разбирал смисъла на откритието си, просто знаците му са се видели интересни. А тъй като старите книги са много прашни, аз отскочих до една кръчма наблизо, да промия гърлото си от праха.

— А книгата взе ли със себе си? — притесни се Конан.

— Да. В библиотеката вече ме познаваха, пазачите не си правеха труда да претърсват торбата ми на излизане, пък и никой не беше пипал тези книги в продължение на двеста години.

Улфреде се разсмя гръмогласно.

— Не се притеснявай, книжовнико, аз няма да те нарека крадец. Продължавай.

— В кръчмата срещнах един млад капитан, наемен войник. Хубавият младеж изглеждаше толкова тъжен, а аз толкова се радвах на откритието си, че седнах да пийна с него, и докато виното се лееше, му разказах какво съм намерил. Разбрах, че името на капитана е Марандос и че той е по-малък син от древен благороднически род от Аквилония. Нямаше работа, бъдещето му изглеждаше мрачно, подобно на мнозина благородници, чувстваше, че занаята на наемник е под достойнството му. На всичкото отгоре… — Спринголд погледна смутено Малия — … имаше млада жена с доста високи и скъпи изисквания.