Джон Робертс - Съкровището на Питон

Първата нощ се разположиха на лагер при една поляна и запалиха огньове, чийто дим трябваше да прогонва ятата насекоми. Джунглата ги заобикаляше плътно отвсякъде. Чуваха се само крясъци на хищниците и техните жертви.

— Как могат хората да живеят на такова място? — попита Малия и внимателно отметна воала си, за да отпие от купата разредено с вода вино.

— Не са много онези, които го правят по свой избор — обясни Спринголд. — По-силните народи завземат хубавите пасища и плодородната земя и изтикват по-слабите в джунглата или в пустинята.

— Така е — потвърди Конан. — Готов съм да се обзаложа, че в планината ще открием многобройни и добре въоръжени пастири-воини.

Вниманието на кимериеца беше привлечено от случките, които се разиграваха на няколко крачки от него, където моряците бяха запалили свой собствен огън и тихо разговаряха около него. Не можеше да дочуе думите им, но от погледите и жестовете на мъжете разбра, че обсъждат аквилонците, седнали около него. Безпогрешно различаваше бучащия глас на звероподобния Уму, който непрекъснато му хвърляше красноречиви презрителни погледи.

Откак бяха слезли на брега, предишната сдържаност на Уму беше отстъпила място на неприкритото му нахалство, но нещастникът винаги спираше малко преди да даде повод на Конан за открит двубой. Каквото и да казваше Уму, останалите явно се съгласяваха с него. Мъжете оголваха зъби и попипваха остриета на ножовете или копията, с които част от тях се бяха сдобили от борана. Това предвещаваше големи неприятности. Кимериецът не можеше да разбере какво ги подтиква да се държат по този начин. А при тези опасности беше абсолютно наложително малкият отряд да остане сплотен.

Но каквато и да беше причината, Конан нямаше намерение да търпи и занапред поведението на моряците. Може би един бърз и груб урок щеше да бъде от най-голяма полза за всички.

Следващите два дни се отдалечиха още повече от морето. Тук джунглата толкова се приближаваше до реката и дори надвисваше над нея, че трябваше постоянно да внимават някоя отровна змия да не падне върху тях от клоните на дърветата. От време на време минаваха покрай малки селища с цилиндрични колиби от кал и с конусовидни сламени покриви. Жителите им се скупчваха на брега и любопитно оглеждаха чужденците. Необичайната гледка караше малките деца да подскачат от удоволствие. Странните, светли същества им приличаха на призраци, но кой е чувал призраци да се показват денем?

В края на втория ден стигнаха до едно по-голямо селище, разположено в подножието на величествен водопад. Катарактът 2 2 Катаракт (гр.) — водопад. падаше на многобройни ручеи, които по средата на гигантската скала се събираха в един огромен, пенлив поток, а той изливаше водите си върху черните зъбери. Водните пръски се превръщаха в пера и от попадналите в нея слънчеви лъчи се образуваше прекрасна дъга.

— Колко е красиво! — възкликна Малия.

— Да — съгласи се Улфреде, макар и неохотно, — само че оттук нататък трябва да се катерим.

Жителите на селото ги приветстваха и им помогнаха да слязат на брега, а като разпознаха сред пътниците в канутата вожда си и завърналите се воини, започнаха да надават радостни възгласи. Мъглата, покрила всичко околовръст, приятно ги разхлади. Разтовариха стоката си и я складираха в една голяма колиба. Вождът разпореди гостите да бъдат настанени и да им се подготви гощавка.

— Стига толкова пирове и веселие! — замърмори Улфило. — Искам да се заемем със задачата си.

— Трябва да си изберем носачи — каза Конан, — а аз искам да вземем най-добрите. Ще ни трябва време поне до утре следобеда докато съберем доброволците и решим кои ще вземем. Повярвай, после това ще ни спести време. Болни или сакати носачи ще ни забавят много повече, отколкото един кратък престой тук.

— Ще трябва да ти повярвам — прие Улфило, макар и видимо недоволен.

Конан видя, че Спринголд наблюдава водопада като омагьосан.

— Какво видя във водата, приятелю? — попита кимериецът.

— Точно този е! Гигантският водопад! Виж, точно както пише в „Летописа на пътешествието на капитан Белформис“: започва с бели ручейчета, после се слива в един поток и завършва с мъгла. Дори и вечната дъга е точно както я описва.

— Виж ти! И какво друго разказва за това място древният капитан?

— Тогава тук също е имало селище, но обитателите му са били по-различни от тези. Били са по-високи и по-светлокожи. Такива бил срещнал до брега на морето. Живеели в дълги дървени колиби, а не в цилиндрични колиби от пръст.