Джон Робертс - Съкровището на Питон

Малия все още не говореше свободно кушитски, пък и вождът би се засегнал, ако жена се обърнеше направо към него. Кимериецът преведе въпроса.

— Само лудите отиват толкова далеч на изток — обясни Ашко. — От нас само шаманите, които искат да се сдобият с голяма сила, ходят дотам. Отвъд Източните планини живеят всемогъщи духове и демони, които пият кръвта на всеки, който се приближи до тях. Пък и няма нищо. От първия си поход се върна жив скелет, а от втория изобщо не се е върнал. — Вождът направи красноречива гримаса. — Луд е.

Когато пирът и веселието свършиха, екипажът и аквилонците се прибраха в лагера си на брега. Поставиха стража за по-голяма сигурност.

Улфреде беше издал строги заповеди кои от мъжете да не пият и сега те поеха първата вахта. Моряците помърмориха малко, но се страхуваха от капитана си, освен това получиха уверения, че на другия ден, докато останалите работят, ще могат да пият колкото си искат. По този начин ванирецът поддържаше както бдителността, така и мира сред екипажа си.

Преди да си легне, Конан намери Ашко, трезвен точно толкова, колкото да може да говори.

— Още си буден и можеш да стоиш прав? — попита вождът с острозъбата си усмивка. — Да не би да не те нахранихме или напоихме като хората? Може би сега искаш и жена?

— Не, приятелю, гостоприемството ти е забележително. Никога не съм се забавлявал толкова добре. Но искам да те питам за нещо, което спомена тази вечер.

— Какво е то? — попита вождът. Той отиде до големия огън и плесна с ръце. Веднага дотърча една жена с две кратуни и с дървена кана палмово вино.

Конан прие едната кратуна и отпи, за да не се покаже нелюбезен.

— Ти употреби една дума, която по-рано не съм чувал. Каза, че лудият бледолик се е върнал от север с мъже и бумбана. Какви са тези бумбана?

Ашко се учуди.

— Вие на север нямате ли бумбана? Не е възможно, защото той водеше двайсетина със себе си, когато се върна.

— Може би ги познавам под друго име — предположи Конан. — Вие кои наричате така?

— Ами, бумбана са получовеци, полумаймуни, които живеят в планините далеч на изток.

— Разбирам. А той на какъв кораб пристигна?

— За мене корабите на хората от север са почти еднакви. Първият му кораб много приличаше на вашия. А вторият много приличаше на първия, само дето беше целия черен, дори веслата и голямото парче плат, което лови вятъра, бяха черни.

Конан приклекна до огъня, хвана една пръчка и взе да чертае.

— Виждал ли си някога нещо подобно?

Беше нарисувал върху пръстта широк полумесец с щръкнали нагоре рога и тризъбец с извити зъби.

Ашко изръмжа утвърдително:

— На големия прът черният кораб имаше точно такава златна фигура.

През следващите два дни прекараха само в търговия. Аквилонците проявяваха нетърпение, но както Конан, така и Улфреде ги предупреждаваха, че не бива да прибързват. Освен това, от по-далечните места пристигаха още местни жители, които биха могли да проявят враждебност, ако търговците си съберат нещата и тръгнат веднага. На третата вечер свикаха събрание на вождовете. След размяната на комплименти и раздаването на подаръците, преминаха към същината на въпроса.

— Искаме да пътуваме отвъд Източните планини — обяви Конан. — Ще платим добре, ако ни намерите лодки, които да ни закарат, докъдето е възможно, и носачи, които да вземат вещите ни, когато се наложи да продължим по сушата. Трябват ни поне петдесет силни мъже. Тъй като ще изчерпим запасите си, носачите могат да се връщат на малки групи.

Ашко поклати глава.

— Ние, борана, сме воини и не носим товар вместо други мъже, но някои от хората на тези вождове могат да вършат такава работа.

— Защо просто не купите роби? — попита един вожд, който водеше със себе си синджир роби, и беше останал разочарован, когато разбра, че търговците не се интересуват от човешка стока. — Могат да вършат всичко, а когато вече не ви трябват, можете да ги изядете.

Аквилоните пребледняха, но Улфреде съобразително се намеси.

— Знаеш не по-зле от мене, приятелю, че робите ще се опитват да избягат. Не можем да ги пазим непрекъснато, а ако ги водим оковани, ще напредваме недопустимо бавно. Не, трябват ни свободни мъже, които ще дойдат по своя воля.

След дълги увещания един от вождовете се съгласи да даде от своите хора.

— Но трябва да знаете — предупреди той, — че те ще дойдат с вас само до планините. Те се страхуват да ги изкачат, защото там живеят духове. Трябва да намерите други да носят товара ви по-нататък.