Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Кой от вас говори езика на търговците? — попита Конан на кушитски, който се използваше по целия Черен бряг при разменната търговия.

— Аз — отвърна мъжът, който имаше нарисувани около очите си бели кръгове. — Аз съм Ашко, вожд на Борана от Зелената река. — Наистина ли сте дошли да търгувате, а не да крадете или да пленявате роби?

— Стоката е пред очите ти — отвърна Конан. — На кораба има още много. Ако искате да търгуваме и обещаете мир, ще я донесем тук.

— Какво искате да купите?

— Знаеш какво търсят хората на север — слонова кост, перушина, злато, ако имате, скъпи кожи, скъпоценни камъни.

— Ами роби? — попита Ашко. — Имаме много пленници за продан.

— Този път не искаме.

— Добре — ухили се Ашко и разкри изпилените си зъби. — Имате думата ми. Ще търгуваме мирно, стига и вие да се държите мирно. — Той протегна десница и двамата мъже си стиснаха ръцете. — Ще съобщим и на близките села.

Воините се поотпуснаха и отидоха да разгледат изложената стока.

— Май всичко върви добре — отбеляза Спринголд, по чието чело блестяха капчици пот.

— Поне засега — съгласи се Конан. — Разбра ли какво си казахме?

— Повечето неща ги разбрах — отвърна ученият. Като подготовка за похода към вътрешността аквилонците бяха почнали да учат на кораба кушитски.

— Стойте нащрек — предупреди кимериецът. — Нищо чудно за миг всичко да се промени. Това може да е номер. Тук, на брега, дума, дадена на чужденец, не струва нищо. Клетвата важи само за племето.

— Разбирам. Значи, не всичко е наред?

— Засега все още не.

— И какво ще правим?

— Ще трябва да чакаме.

Не мина час и взеха да прииждат хора от племето. Сред тях имаше възрастни, жени с пеленачета, малки деца, които едвам се удържаха да не грабнат някой от шарените предмети върху одеалата.

— Ето това доказва, че сме в безопасност — рече Конан. — Жените и децата нямаше да дойдат, ако се готвеше сражение.

Той нареди на моряците да се върнат на кораба и да докарат още стока. Скоро на брега се събра цяла тълпа. Започнаха приготовления за голям пир. Окованите пленници на борана изкопаха в пясъка дупка за огън, на който местните готвачи щяха да изпекат месо. Отнякъде се появиха кани с местни питиета, заедно с купища плодове и питки.

С последната лодка на брега пристигнаха Улфреде, Малия и Улфило. Ванирецът светна, като видя как от гората излиза носачи, някои от които се препъваха под тежестта на огромни бивни.

Капитанът се приближи към Конан.

— Виждам, че държиш здраво положението. Това пътуване трябва да ни донесе добра печалба, дори и да не открием блудния брат.

— Нас печалбата не ни интересува — намеси се Малия. — Трябва да намерим съпруга ми.

Местните жители зяпаха учудено аквилонката, ахкаха заради русата й коса и извънредно бялата й кожа. Жените се приближаваха да я докоснат, за да се уверят, че не е боядисана с бяла боя. Малия понасяше изпитанието стоически.

— Да, ама мене печалбата много ме интересува — увери я Улфреде.

— Трябва да ги питаме за Рогата на Шушту — напомни Спринголд.

Улфреде поклати глава.

— Не. Първо, трябва да ги предразположим, а търговията е най-доброто средство за това. После ще им подхвърлим, че ни трябват носачи. Но засега най-належащото е да открием къде има извор с чиста вода, защото иначе до крак ще се разболеем от треска.

— Вече питах — успокои го Конан. — На около час път нагоре по реката има поток, който извира от близките хълмове. Водата му била свежа и прясна.

— Добре — одобри капитанът. — Довечера ще пируваме с новите си приятели. Сутринта ще изпратим лодка да напълни бъчвите. А следобед, като им мине на всички махмурлука, ще наемем носачи за похода към вътрешността.

Ванирецът отиде да разговаря с пристигналите вождове и да раздаде подаръци.

— Трябва да питаме за брат ми — настоя Улфило.

— По-късно, по време на пира — удържа го Конан. — Нека първо пиенето ги развесели. Но не виждам никакви следи от кораба му. Брат ти може да е изпаднал в беда след отплаването от Хеми. А може изобщо да не е стигнал до Брега на костите.

— Доплавал е тук невредим — опъваше се Улфило. — Можеш да ми вярваш.

— По дяволите, проклетата ти потайност — разгорещи се кимериецът. — Ако ми кажеш какво знаеш, ще мога по-добре да изпълня онова, за което си ме наел.

— Много скоро и това ще стане — успокои го Малия. — Девер ми е твърде рязък, но имаме причина да сме предпазливи.

— Дано да е така. С тази сдържаност рискувате живота на всички ни. И без това сме в опасност.