Джон Робертс - Съкровището на Питон

Здесь есть возможность читать онлайн «Джон Робертс - Съкровището на Питон» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1996, Издательство: Бард, Жанр: Фэнтези, Прочие приключения, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Съкровището на Питон: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Съкровището на Питон»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Една дама наема Конан да предвожда опасна експедиция от пристанищата на Шем до суровата и дива пустош на Черния бряг. Целта на благородната дама, красивата Малия, е баснословното богатство на Питон.
Големите изпитания предстоят. За да оцелее, Конан ще трябва да се довери единствено на съобразителността си и на своя меч.

Съкровището на Питон — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Съкровището на Питон», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Конан се изкачи на мачтата и впери поглед в далечината след кораба. Чуждият кораб, който ги следваше, беше все още там, спазвайки същото разстояние. Платната му бяха спуснати, докато „Морски тигър“ водеше бой, но сега главната рея се вдигна и голямото платно се изпъна от вятъра. Конан изруга тихо, защото не можеше да разбере каква е целта на преследвача. Ако искаше да атакува, точно сега беше времето да го направи — докато „Морски тигър“ ближе раните си изтощен от битката. Но черният кораб като че ли се задоволяваше с това, да се държи на разстояние. Конан се спусна по мачтата и отиде на кърмата, където завари аквилонците, които доскоро се биха геройски да стоят пребледнели. Те бяха ужасени от начина, по който моряците се бяха разделили със своите мъртви.

— Те просто изхвърлиха другарите си на акулите! — възмущаваше Улфило. — Нима те нямат богове, нима нямат ритуали за изпращане на покойниците си? Не се ли боят, че душите на мъртвите ще ги преследват?

— Там, в родината си, каквато някога са имали — каза Конан, — те са спазвали, не се съмнявам в това, обредите за погребване и за успокоени на душите на умрелите. Но сега нямат друга родина освен морето. За моряците то е истинският гроб. Ако ги попитате, повечето ще ви кажат, че акулите са слуги на морските богове, които приемат жертвоприношенията на моряшкия живот, и че сега мъртвите намират пълен покой на морското дъно. Хората на морето имат много вярвания, някои от тях повече от странни, но страхът от мъртвите не е сред тях. В морето смъртта е нещо обикновено, докато оцеляването е забележително постижение.

— Чудесно — каза Спринголд. — А ти? В какво вярваш ти, Конан?

— Кимерия е страна без излаз на море и моят народ няма никакви вярвания или традиции, свързани с морето. Единственият ни бог е Кром от Планината. Кром прави малко за нас, живи или мъртви — дава ни живот и войнствено сърце. И дали умираме в морето, или на сушата — за нас няма значение.

— Мрачна философия на един суров народ — заключи Спринголд.

— Да вървим — обърна се Улфило към Спринголд, отегчен от темата. — Нека отидем долу да почистим оръжието си и да се погрижим за доспехите си. Нищо не разяжда желязото така бързо, както кръвта.

— Войнът преди всичко, а, братко? — сряза го иронично Малия, качвайки се по стълбата.

— Че какво друго — отвърна самодоволно Улфило. Двамата мъже изчезнаха надолу.

— Моят девер е добър човек — каза тя на Конан, — макар че малко суров и е напълно лишен от чувство за хумор. — Малия огледа кораба с критично око. — Човек никога не би предположил, че този кораб е бил една кървава пързалка само преди не повече от час. Сега изглежда така, както изглеждаше преди нападението.

— Улфреде управлява един добре поддържан кораб — каза Конан. — А похитителите бяха прекалено кръвожадни за изкусно пиратство.

— Какво искаш да кажеш?

— Те се качиха на кораба, заслепени от жаждата си за кръв и убийства. Ако бяха по-умни, биха могли да отсекат въжетата и платната и да изпотрошат руля. Тогава щяхме да сме вързани за доста часове. А през това време те можеха да отидат до своя остров, да се върнат с подкрепления и да ни довършат.

Малия потръпна при тази мисъл.

— Благодарна съм на Митра, че не ги е надарил с такава съобразителност. Чух ви да разговаряте с моите спътници тъкмо преди да се кача на палубата. Не за първи път Спринголд казва, че кимерийците са сурови хора. И все пак, ти си различен: мрачен и мълчалив, яростен и жесток, но и весел и жизнерадостен, когато си в добро настроение.

— Аз не съм като другите от моята раса — обясни Конан. — Кимерийците са най-големите воини в света, но животът сред тях е голяма досада, ако не се смятат битките, от които изпитват наслада. Те презират лукса и удобството, мразят да напускат границите на отечеството си и не обичат чужденците. Знаех, че съм различен, още от ранна възраст.

— Как така?

— Още от детските си години слушах приказките за пътуващите търговци и за малцината кимерийци, които са се били във войните на други страни. Копнеех да видя големи градове и да пътувам в далечни земи. Мога да издържам на тежките военни походи и да се бия яростно, по това приличам на сънародниците си. Но не мога да стоя дълго време на едно място, без да ме завладее поривът за странстване. Освен това обичам хубавото вино, добрата храна, музиката. — Той я погледна така открито, както и тя без свян го изучаваше. — Обичам и нежните жени, които ухаят на парфюм, вместо да миришат на торфен пушек. По това се различавам много от другите мъже — кимерийци.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Съкровището на Питон»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Съкровището на Питон» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джон Робертс - Черные щиты
Джон Робертс
Джон Робертс - Островитянин
Джон Робертс
Джон Робертс - Отравленные земли
Джон Робертс
Джон Робертс - SPQR V. Сатурналии
Джон Робертс
Джон Робертс - Грозовые Земли
Джон Робертс
libcat.ru: книга без обложки
Джон Робертс
libcat.ru: книга без обложки
Джон Робертс
libcat.ru: книга без обложки
Джон Робертс
Джон Робертс - Конан наемника
Джон Робертс
Джон Робертс - Мировая история
Джон Робертс
Отзывы о книге «Съкровището на Питон»

Обсуждение, отзывы о книге «Съкровището на Питон» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x