Джон Робертс - Съкровището на Питон

Останалите канута се втурнаха на абордаж. Те бяха много, но моряците ожесточено се биеха за живота си. Звуците от кръстосването на мечовете, от брадвите, които посичаха телата, си сливаха в един общ ритъм, който сякаш беше в такт с песента на войните в канутата, които очакваха да дойде и техния ред да убиват или да бъдат убити.

Хората не бяха единствените хищници в морето през този ден. Триъгълни перки пореха водата, гладни акули бързаха към битката. Внезапното изобилие от кръв привлече хищните риби от километри и те се струпаха така, както се струпват лешояди над мъртвия на сушата.

Двама съобразителни моряци се втурнаха към корабния трюм и с мъка домъкнаха един огромен валчест камък. Когато техните другари им направиха място при перилата, те го прехвърлиха през борда и той падна по средата на едно от канутата. Тежкият камък проби тънкото дърво на дъното и кануто започна да се пълни с вода. Воините от потъващия съд започнаха да крещят, но не от страх, че ще бъдат изядени от акулите, а от ярост при мисълта, че ще умрат, без да са имали възможността да убият поне един враг. Моряците нададоха вик на радост и други двама се спуснаха надолу, за да домъкнат още камъни.

Конан се отдръпна от перилата, за да си поеме дъх и да огледа наоколо. Неколцина моряци заеха неговото място. Той видя Улфреде, който весело си тананикаше ванирска бойна песен, докато посичаше всичко пред себе си с брадвата. Общо взето, моряците бяха равностойни на яростните, но лошо въоръжени пирати. Многочисленият брой на противника беше това, което го правеше опасен.

Кимериецът скочи на кърмата и там видя Улфило и Спринголд, които пазеха пътя към кабините долу. Сега той разбра защо Улфило не беше послушал съвета му да хвърли ножницата. Мъжът беше избрал бойното си място и не мърдаше от него. Докато въртеше огромния си меч, избягвайки смъртоносните стрели, тялото и колената му се огъваха, но Улфило не предаваше позицията си. Ударите му бяха силни и добре премерени. Гледката впечатли Конан. Наблизо се биеше Спринголд и, както Конан беше предположил, когато го видя за първи път, човекът твърде изкусно владееше късия си меч. Кимериецът и преди беше срещал учени-воини и знаеше, че учеността в никакъв случай не отслабва човека, освен ако той сам не си е избрал това. Книжовникът се биеше не така съсредоточено като Улфило, нито така яростно като Конан, а артистично и с усмивка на кръглото си интелигентно лице. При вида му Конан не сдържа усмивката си. Тези двамата наистина не се нуждаеха от неговата помощ.

След като отблъснаха нападението на още едно кану, моряците вече не бяха така опасно притиснати. Но точно когато с облекчение отбеляза този факт, Конан видя как един от моряците падна върху перилата, пронизан от копие, което показа кървавия си връх откъм гърба му. Нападателят, крещейки победоносно, скочи върху перилата и измъкна копието си. Той вдигна отново оръжието си, готов да прониже друг от екипажа, когато мечът на Конан очерта една бляскава следа, и разсече на две главата на черния воин. Острието потъна дълбоко и кимериецът трябваше да се подпре с крак в мъртвото тяло, за да измъкне оръжието си.

Конан скочи в едно от канутата и развъртя меча с двете си ръце. Окървавената стомана правеше яростни полукръгове и разсичаше всичко живо пред себе си, ръсейки като дъжд алени капки кръв в морето. С ликуващи крясъци моряците наскачаха след него и с бой преминаха от единия край на кануто до другия. Черните нашественици се биеха до последния човек, предпочитайки смъртта от стоманата пред зъбите на разсвирепелите акули, които в този момент превръщаха морето в розова пяна.

Конан и другарите му се върнаха на „Морски тигър“ тъкмо навреме, за да видят отстъплението на останалите канута, вече не така претъпкани, каквито бяха в началото на атаката. Моряците им изпратиха дивашки поздрав, размахвайки триумфално оръжието над главите си. Улфреде мина сред своите хора, поздравявайки ги сърдечно, след което отново влезе в ролята си на капитан.

— Отново на работа! — извика той в отлично настроение. — Хвърлете мъртвите зад борда! Донесете кофите и измийте кръвта от палубата, докато не е засъхнала! Ранените да дойдат на кърмата за превързване. Приберете оръжието в сандъците. Не забравяйте първо да го почистите и намажете!

Моряците изпълниха заповедите му бодро, като че ли не особено опечалени от смъртта на своите другари. По-късно палубата отново блестеше и корабът следваше своя курс. Корабният готвач стъкна огъня и нагорещи един съд със смола за най-лошите рани, докато майсторът на корабните платна стоеше наблизо с игла, конец и напръстник, готов да се погрижи за онези, които шиенето изглеждаше най-подходящото лечение.