Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Може и да е прав. В края на краищата той е плавал многократно в тези води. Мисля, че трябва да се доверим на преценката му.

— Дори и да не съм съгласен, нямам особено голям избор — изстена Конан.

— Ела с мене — покани го Спринголд. — С приятелите ми искаме да ти зададем някои въпроси, тъй като подозираме, че съвсем скоро ще влезем в двубой с тези морски разбойници.

Кимериецът го последва до кърмата, където Улфило пробваше с палец острието на големия си меч.

— В случай че ни нападнат — започна Улфило, — какво трябва да очакваме?

— Тези хора не атакуват далеч от родните си острови — отговори Конан. — Придвижват се с големи канута, всяко от което е пълно с множество гребци.

— Как се бият?

— Повечето са копиеносци, макар че някои са въоръжени с големи ножове или с малки мечове. Понякога носят лъкове, но те не са толкова страшни, а и клатенето на канутата ги прави още по-неточни. Пиратите ще се мъчат да се качат на борда и да влязат в ръкопашен бой. Тогава са свирепи и безстрашни. Имат дълги и тесни щитове, но никой не носи броня. Рядко хвърлят копията, по-често намушкват с тях.

— Не изглеждат кой знае колко опасни — каза Улфило.

— Човек, който не се страхува за кожата си, винаги е опасен — напомни му Конан. — Виждал съм някои от тези бойци, преди да умрат, диво да впиват зъби в гърлото на врага, който току-що ги е изкормил. При корабния бой равновесието е най-важното нещо, защото корабът не спира да се люлее под краката ти. Винаги бъди леко приклекнал и не се опитвай да нападаш, когато движението на кораба те кара да губиш равновесие. Така няма да можеш да удариш с всичка сила и ще залитнеш още повече. Защитавай се, докато отново стъпиш здраво на краката си, и чак тогава замахвай.

На Улфило явно не му харесваше, че го учат как да се сражава, но Спринголд слушаше внимателно. Малия беше спокойна както винаги. Предстоящият бой като че по-скоро я радваше.

С приближаването на островите моряците станаха тихи и напрегнати, обичайните шумни песни и грубите шеги престанаха. Очите им не се откъсваха от хоризонта, пръстите им неволно докосваха оръжието, потъркваха верния меч или проверяваха острието на ножа. Минаха покрай първия и втория остров без премеждия. Третият остров беше най-близо до сушата. Докато плаваха през тесния проток, наблюдателят извика високо от гротмачтата:

— Канута! Канута! Черните дяволи ни нападат!

— Откъде? — извика Улфреде и се втурна към перилата.

— Дясно на борд, идват иззад голямата скала при южния нос на острова!

— Колко са? — изрева Конан.

— Виждам три, но май вече се задава още едно!

Улфило се появи на палубата, закопчавайки желязната си броня.

— След колко време ще пристигнат? — попита той.

Улфреде сви рамене.

— Зависи колко са им яки гребците и колко дълго можем да им бягаме. Ако плаваме достатъчно бързо, ще ги отминем, преди да ни пресрещнат, и ще трябва да ни гонят, за да ни нападнат.

— Не можем ли да увеличим скоростта, като използваме веслата? — Спринголд се изкачваше по стълбите. Носеше шлем и ризница от лека, посребрена желязна мрежа. В ръка държеше изваден от ножницата меч и малък кръгъл щит.

— Не — отвърна Улфреде. — На този вид кораби веслата се използват само при влизане и излизане от пристанище, при липса на вятър или в извънредни случаи — ако трябва да избегнем някоя скала или нещо подобно. А и би било твърде глупаво да уморим хората, преди още боят да е започнал. Колкото по-дълго ни преследват, толкова по-изтощени ще са техните гребци, а пък нашите ще са свежи и отпочинали, когато започне сражението.

— Изключително предвидливо — отбеляза Спринголд.

Малия, бледа, но спокойна, се качи на палубата.

— Аз какво ще правя? — попита тя с твърд глас.

— Ще стоите долу, в каютата — отвърна Улфреде. — Чернокожите няма да смеят да подпалят кораба. Та нали искат да го превземат непокътнат.

— Със Спринголд ще охраняваме палубата долу — заяви Улфило. Той се обърна към Малия: — Ако видиш по стълбата да слиза корсар, да знаеш, че вече съм мъртъв.

— Готова съм — отвърна дамата и потупа дребния накит, което висеше на златна верижка на врата й. Конан видя, че украшението представлява малка златна кама.

— Това място ще го напусна само мъртъв — обеща Улфило, подпрян на дългата дръжка на меча си.

— Твоя воля. — Улфреде наблюдаваше подозрително дългото острие. — И внимавай как размахваш това нещо.

— Вече ни предупредиха — намеси се Спринголд.