Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Слугата ми ще ви изпрати до лодката — предупреди жрецът. — Ако не е той да гарантира за вас, ще ви убият на мига.

Улфило изсумтя презрително, като че не му се вярваше някакви прости стигийци да го победят. Но гласно не каза нищо.

Конан остана до прозореца. Вътре изгасиха светлината, минути по-късно вратата долу се отвори и четири загърнати фигури напуснаха сградата. Вече нямаше нужда да ги следи, тъй като знаеше къде отиват. Най-важното сега беше да се промъкне незабелязано до острова. Щом улицата отново опустя, започна да се спуска по скулптурите на стената. Въпреки огромната сила на кимериеца пръстите на ръцете и краката го боляха от изтощение. Трябваше да слиза много бавно, защото крайниците му бяха почти безчувствени от напрежение. Това отклони вниманието му и когато от един от прозорците на втория етаж две огромни, безформени лапи се обвиха около шията му като питон, той не успя да реагира.

Преди да успее да си поеме дъх и да изругае, Конан се озова в някакво помещение. Усещаше, че не беше в ръцете на обикновен човек. Някой мяташе огромния, силен кимериец като десетгодишно дете. Ръмжейки, Конан успя да стъпи на крака и на свой ред се опита да обвие ръце около шията на противника си, но веднага разбра, че това е невъзможно. Главата на врага му като че беше поставена направо върху косматите, приведени рамене. Без да губи нито миг, Конан сграбчи с една ръка масивния тил, а другата пъхна под наклонената назад брадичка. Въздухът свистеше през полузатвореното гърло, докато Конан извърташе уродливата глава. Не беше сигурен дали се бори с човек, или с човекоподобна маймуна.

Съществото или не притежаваше дар слово, или бе така уверено в силата си, че смяташе за недостойно да крещи. Двамата се бореха в тържествено мълчание, търкаляха се из стаята, като събаряха всичко около себе си. Когато една ваза се разби на пода, Конан се досети, че шумът ще привлече вниманието на някого от къщата. Тази мисъл придаде на усилията му двойна ярост. Мускулите му се издуха от напрежение. Изведнъж нещо поддаде под дланите му и се чу остър пукот. Няколко минути съществото в прегръдките му се разтърсваше от конвулсии — според Конан по-дълго, отколкото би умирал обикновен човек. Огромните лапи пуснаха гърлото на кимериеца и безценен свеж въздух нахлу в дробовете му. Конан бе дотолкова омаломощен, че дълго време, застанал на четири крака, поемаше дълбоко въздух в изтощеното си тяло.

Внезапно вратата се отвори и една високо вдигната факла заслепи очите му. Видя пред себе си проснат отвратителния труп на съществото, което беше победил. То приличаше повече на човек, отколкото на маймуна, но ниското чело, издадената челюст и дългите зъби, както и прекомерно дългите ръце и късите, но криви крака, потвърждаваха родството му със зверовете от джунглата. Почти цялото беше покрито с червеникавокафява козина, но подобно на хората, носеше кожени панталони и гривни от коварна мед.

— Кимериецо!

Сега чак Конан забеляза, че факлата държи жрецът Сетмий. Той я свали малко надолу, за да освети трупа.

— Убил си Тог!

— Ако не бях го направил, щеше да ме удуши — оправда се Конан, като разтъркваше шията си. Зад Сетмий видя тромавите фигури на поне още двама маймуночовеци. Факлата се приближи към лицето му.

— Скоро ще съжаляваш, че не го е направил. Ако те предам на нашите съдилища, те ще бъдат много доволни, като разберат, че съм заловил пирата Амра, отдавна смятан за изчезнал.

— Но ти няма да ме предадеш — изръмжа Конан.

— Не, няма. — Жрецът извика през рамо: — Влезте и ми завържете този негодник.

Маймуночовеците се запрепъваха покрай господаря си, но през това време Конан беше възвърнал силите си. Не се надяваше да успее в борбата с тях, тъй като и един маймуночовек се оказа достатъчно труден противник. Метна се на перваза на прозореца, спря за миг, после скочи долу на улицата. Пое удара със свити, пружиниращи колене, и мигом се втурна към реката.

— Хванете го! — изкрещя глас отгоре, а после Конан чу и тропота от скачането на неколцина — човеци или маймуночовеци. Кимериецът се засмя мрачно, сигурен, че маймуночовеците със своите къси, криви крака не могат да заловят дългокрак планинец като него.

При всяка възможност кимериецът свиваше зад някой ъгъл, като избираше тесните алеи и избягваше широките улици. Непогрешимото чувство за посока обаче му помагаше да държи постоянно курс към реката. Най-сетне излезе на брега. Малкото пешеходци, които срещна, предпочитаха да нямат нищо общо с огромния мъж, който очевидно бягаше, за да спаси кожата си. Конан не спря на каменната стена, а се хвърли с пълна скорост и разпори водата на цели пет крачки от сушата. Гмурна се надълбоко и заплува енергично веднага щом се показа на повърхността. Черното наметало му пречеше, но кимериецът не го свали. Когато стигна до средата на течението, той обви глава с плаща, като остави само тесен процеп, през който да гледа, и се обърна назад. Видя неясни фигури, които обикаляха по брега. Взираха се по посока на водата, но не носеха факли, а и не вдигнаха тревога. Това беше доста странно, но Конан предположи, че жрецът на Майят не би искал властите да научат за случилото се.