Джон Робертс - Съкровището на Питон

След няколко минути фигурите потънаха в мрака на града. Конан се обърна и заплува бавно към острова. Не посмя да излезе на брега, а се добра до кораба. Морякът, оставен на пост, едва не припадна от страх, когато обвитият в черен плащ кимериец, от когото се стичаше вода, се прехвърли през борда.

— Конан! — ахна мъжът. — Помислих, че някое речно чудовище е дошло да ме изяде!

Конан свали наметалото и го метна на мачтата. Изцеди водата от дрехите си и зачака нощния ветрец да го изсуши.

— Защо не дойде с лодка и не извика като всеки нормален човек? — попита морякът.

Конан не му отговори.

— Тази нощ ще спя на кораба.

— Сби се с някой на острова, а? Ами хубаво, разположи се в килера с въжетата, пък ако някой пита за тебе, ще кажа, че не съм те виждал.

Конан се вмъкна в килера, намери там едно резервно платно и легна върху него. Опита се да разсъждава върху странните неща, които беше чул и видял през нощта, но умората го притисна с тежката си ръка и скоро той вече крепко спеше.

— Конан! Вътре ли си?

Лицето на Улфреде го гледаше от прага, а иззад него струеше ярка слънчева светлина и превръщаше рижата му коса и брада в гротесков ореол.

— Да — отвърна Конан. Искаше да извика, но вместо това от устата му излезе само прегракнал шепот. Улисан в битките и в бягството, не беше разбрал колко силно е наранено гърлото му. Като се изправи, врата го заболя толкова силно, че едвам изви главата си. Изпълзя до входния люк и измъкна навън главата и раменете си.

— Колко още ще стоим тук?

— Вече сме готови да вдигаме платната. Чаках те и проклинах мудността ти, когато Махаба ми каза, че снощи си доплувал до кораба и си спал в килера. Къде, по дяволите… О, богове! Какво е станало с тебе! Вратът ти е направо син!

— Снощи се борих с един питон — обясни Конан. — Стигийският лоцман на борда ли е?

— Още не. Мога вече да дам сигнал, че сме готови за отплаване. Почваме да гребем след няколко минути.

— Като напусне лоцманът кораба, кажи ми — нареди Конан и се прибра обратно в тъмния килер.

— Какво значи всичко това, Конан?

— Сега не мога да обяснявам нищо — отвърна кимериецът. — Затвори люка.

Ванирецът изпълни с мърморене нареждането и Конан отново потъна в мрак. Чу как обърнаха със скърцане и тракане шпила и как котвата започна да се вдига. После се чу стържене — явно лоцманската лодка се бе доближила и лоцманът се бе качил с екипажа си на борда. Съдът се понесе по течението. Конан чу заповедите, които лоцманът крещеше на гребците със завързани очи. Корабът бавно заплава по безопасния канал.

След време веслата замряха и корабът леко се заклати. Няколко минути по-късно люкът отново се отвори.

— Вече са далеч, кимериецо — викна Улфреде. — Сега можеш да излезеш на палубата.

Конан, целият скован, едва се измъкна през люка. Екипажът любопитно го зяпаше. Без да обръща внимание на наблюдаващите го моряци погледна назад, да се увери, че стигиецът е далеч. Лоцманската лодка вече беше навлязла в канала. Бяха оставили зад себе си и голямото пристанище на Хеми. Доволен, Конан се огледа, но не видя никъде аквилонците.

— Ще ми кажеш ли какво значи всичко това? — попита Улфреде.

— По-късно — отклони разговора Конан. — Да вдигаме платната и да се махаме оттук.

Улфреде даде заповеди, моряците прибраха веслата и се заеха с фаловете. Конан, нетърпелив да се отдалечи от Хеми, започна да им помага и скоро триъгълните платна се издуха над кораба. „Морски тигър“ пое на юг, към непознатите морски води.

По-късно същия ден от пристанището на Хеми отплава дълъг черен кораб. Щом излезе от залива, той вдигна черни платна и тръгна на юг. На фокмачтата се издигна флаг със златен герб: странен тризъбец на фона на полумесец.

„Морски тигър“ не беше сам в опасните води край Черния бряг. Всеки ден в далечината се виждаха платна, но другите кораби не смееха да доближат до него. По тези места корабите се отбягваха един друг. Единственото изключение беше флотата от пет зингарански платнохода, на които численото превъзходство даде достатъчно увереност, за да минат толкова близо до „Морски тигър“, че екипажът дори можа да позяпа бивните, струпани на палубата, балите прекрасни пера и купчините екзотично дърво — всичко това в такова изобилие, че не се побираше в трюма. Гледката говореше красноречиво колко изгодна може да бъде търговията на юг за мъже, които не се страхуват да поемат рискове и са добре подготвени да посрещнат опасностите.