Джон Робертс - Съкровището на Питон

— Брат ми — намеси се Улфило — е човек, който би се изправил срещу най-големите опасности и би поел твърде глупави рискове. Според вас намерил ли е каквото е търсил?

— Знаците, които е намерил по пътя, не допускат никакво съмнение в това. И все пак му липсваше последната брънка от пътеводната верига, както и средства, за да екипира нова експедиция. Затова дойде при мене, за да сключим сделката.

— И тази сделка обвързва не само него, но и нас? — попита мрачно Улфило.

— Точно така. — Стигиецът плъзна един тежък пергамент през масата. — Както виждате, брат ви се обвърза с най-тържествени клетви и този договор обвързва семейството ви до последното поколение.

Улфило зачете документа. Лицето му ставаше все по-червено и по-червено.

— Това е недопустимо! Каквито и да са евентуалните печалби, той не е имал право да обвързва така роднините си!

— Боговете не се интересуват от дребнавите закони на хората — скара му се стигиецът. — Това е запис на свещени клетви, чието нарушаване се наказва не с глоби и затвор, а със страшните проклятия, с които боговете наказват клетвопрестъпниците.

Улфило изглеждаше така, като че ли всеки момент ще се нахвърли върху мъжа, но Спринголд се намеси навреме:

— Почтени жрецо на Майят, няма нужда от заплахи и спорове. Всички знаем каква трябва да бъде наградата от една успешна експедиция. Подобно богатство буквално надхвърля границите на въображението. Какво от това, ако трябва да го поделим? Дори част от него би надминала мечтите на най-големия аквилонски благородник. Уверявам ви, че условията, които посочвате в този документ, са повече от задоволителни. Нека работим съвместно с добра воля, без подозрения и разногласия.

Стигиецът се усмихна едва-едва.

— Приятелят ви говори много мъдро — обърна се той към Улфило. — Как би могла да не успее вашата мисия при мъдростта и знанията на този учен, при съпружеската любов и преданост на тази дама, при твоята воинска доблест?

И да имаше подигравка в гласа му, тя беше добре прикрита.

— Наистина, как няма да успее! — съгласи се Спринголд.

— Доволни ли сте от кораба и екипажа, които наехте? — попита стигиецът.

— Корабът е добър — отвърна Улфило, — моряците също изглеждат опитни и способни, макар ние да не разбираме много от морските работи. Капитанът е ванирски полупират, а и хората му до един изглеждат главорези, но човек не наема за подобно начинание хора с благ характер. През първата част от пътуването водач ще ни бъде един кимериец, който познава крайбрежието.

— Кимериец? — попита остро жрецът.

— Да, един огромен, чернокос негодник на име Конан. Наемник, който според собственото си признание някога се е занимавал с пиратство, а навярно и с всякакъв друг вид разбойничество. Сигурно би ни прерязал гърлата докато спим, ако реши, че ще има изгода, но аз държа този юнак под око.

— Не съм съгласен с преценката на моя другар — намеси се Спринголд. — Конан е просто суров човек, който сам си проправя път в един суров свят. Би било странно, ако такъв като него няма един или друг недостатък. Според мене може да му се вярва той е човек на честта, макар и по свой варварски начин. Ще ни бъде неоценимо полезен при похода към вътрешността.

— Както решите — отвърна жрецът. — Мога да ви предоставя неколцина мъже, мои слуги, които ще се грижат за моите и за вашите интереси.

Улфило понечи да изръмжи нещо, но Спринголд бързо го прекъсна:

— О, много сме ви благодарни, приятелю Сетмий. Но ако пристигнем с ваши хора, капитанът ни веднага ще заподозре нещо. Що се отнася до управлението и екипирането на кораба, той разполага с пълна власт. Боя се, че трябва да ви откажем.

— Така да бъде. Кога ще отплавате?

— Може би утре — отговори Улфило, — ако капитанът ни си е свършил всичката работа. Най-късно вдругиден.

— Хм, приятелю Сетмий — колебливо заговори Спринголд, — а „брънката“, за която споменахте преди малко, може ли да ни бъде предоставена?

Сетмий разпери ръце.

— Но как? Дадох му я на него, в съгласие с договора.

— Безспорно — продължи Спринголд, — но може би сте запазили едно копие?

— Както виждам, при цялата ви ученост, има неща, които не знаете за религиозните обичаи в Стигия. Във всички неща, особено при древните писания, ценим оригинала и отбягваме копията. Копието, колкото и да е вярно, е по-непълноценно. Липсва му всякаква мистическа достоверност. За нас тя е безценна.

— Разбирам — отвърна Спринголд. — Тогава, ако няма какво повече да ни кажете, ще се връщаме в хана си.