Джон Робертс - Съкровището на Питон

Тъй като Хеми беше главното търговско пристанище на Стигия, в него нямаше толкова много свещеници, колкото в големите церемониални центрове като Луксур. Но на Конан му се струваше, че всяка пета сграда, покрай която минаваше, е храм, посветен на един или на няколко от многобройните странни стигийски богове. А все още не бяха приближили района на храмовете.

Видя, че четиримата пред него спират, и забави крачка. Водачът стигиец посочи един вход в тъмната стена на триетажна сграда. Аквилонците тръгнаха в редица пред него. Конан се приближи бързо към вратата, но когато стигна до нея, успя само да чуе как водачът я затваря под носа му и дърпа резетата. Отдалечи се и огледа постройката. Както повечето в града, с изключение на храмовете, тя имаше плоска фасада, която се съединяваше със съседните здания. Отпред бяха изобразени сцени от историята и митологията на Стигия. Над входа имаше кръгла колона, на която беше издълбан странен символ: тризъбец с вълнообразно извити рогове, обгърнати от полумесец. Може би това беше знак на някой от стигийските богове, но Конан не беше чувал за него.

На приземния етаж нямаше прозорци, но на втория и третия етаж имаше дори по три. Докато оглеждаше сградата, кимериецът видя, че от един от най-горните прозорци струи светлина. Огледа улицата от двете й страни. Двама полупияни мъже, ако се съди по походката им, се отдалечиха, после завиха покрай ъгъла и пътят опустя. Конан изтича до къщата и се заизкачва по стената като катерица. За човек, израснал в кимерийските планини, където момчетата изкачваха зъберите просто за удоволствие и за да крадат яйца и пера от птичите гнезда, релефната стена беше като стълба. Стигийските богове и богини, много от тях с глави на зверове, предоставяха достатъчно опора за ръцете и краката. Конан си помисли, че това е единственото благоволение, което някога е получавал от божествата на тази страна.

На всеки няколко секунди спираше и внимателно оглеждаше улицата отдолу. Знаеше, че ако стои неподвижен, е почти невидим на фона на черната стена. Но докато се катереше, някой случаен минувач би могъл да го забележи, ако погледне нагоре към звездното небе.

Когато стигна до прозореца, той започна да се придвижва съвсем бавно, сантиметър по сантиметър. Чу гласове отвътре — гореше от нетърпение да разбере какво обсъждат четиримата, но не искаше с непредпазливостта си да провали всичко. Краката му се крепяха на някакви си два сантиметра камък. Бавно се наведе встрани, за да може да вижда вътрешността на помещението и да чува гласовете.

Но преди да успее да види или да чуе нещо, го лъхна силна, остра миризма. Подушваше дим, но това не беше обикновеният дим от горящи дърва, напоени факли или восъчни свещи. Подобен остър мирис, който не можеше да се обърка с нищо друго, се получаваше при горене на стъблата, листата и семената на черния лотос. От многото треви, които маговете използваха, за да предизвикат мистичните видения, необходими им за заклинанията и за осъществяване на връзка със силите на отвъдното, тази беше най-силната. Но миризмата не беше прясна. Цялата сграда сякаш беше просмукана от нея. Значи дрогата е била използвана в големи количества поколения наред. Конан знаеше, че черен лотос можеха да използват само най-могъщите магове, неопитните скоро полудяваха от него. Свързването на всички факти караше косата му да настръхва.

Вътре в стаята тримата аквилонци седяха на масивни, резбовани столове от тъмно дърво. Пред тях, от другата страна на масата, седеше стигиец, но не същият, който ги беше довел дотук. Този беше почти гигант, по-висок дори от Улфило, с мощни рамене и с добре развити гърди. Дългата му черна коса беше старателно сресана и прибрана под златна панделка, в центъра на която блестеше овал с гравирани на него тризъбец и луна. Подстриганата му брада беше заострена, а над високите скули святкаха черни очи. По вида му Конан разбра, че това е благородник от най-висока каста.

— Но какво точно ви каза той? — питаше Улфило. Опитваше се да говори с обичайната хладна властност, но Конан усещаше, че Улфило се страхува от мъжа пред себе си.

— Че е успял да види онова, което е търсел. — От мощните гърди на стигиеца отекна дълбок глас. — Че преди останалите мъже да го принудят да се върне, в планинския проход е забелязал самия знак.

— Как изглеждаше той? — попита обезпокоена Малия. — Добре ли изглеждаше?

— Миледи, той току-що се беше завърнал от изпълнено с трудности пътуване, което бе погубило почти всичките му хора и едва не бе станало последно и за него. Видът му отразяваше преживяното. Въпреки това нямаше търпение да поднови мисията си. Макар да беше претърпял ужасни лишения не беше се обезсърчил. Съпругът ви притежава голяма храброст и решителност.